Кристина Додд - Съблазън

— Да. Беше изненадана, когато ме чу. Попита дали съм болен, тъй като не й се бях обаждал от Коледа.

— И какво й каза?

— Казах й, че съм прострелян, тъй като предположих, че така или иначе ще разбере, но я успокоих, че вече съм добре. — Той впери очи в Неса. — Казах й, че й се обаждам с добри новини — че съм се сгодил.

Вдигайки ръката си, Неса му показа пръстена.

Той се усмихна и се отпусна на възглавницата.

— Е, какво те накара да промениш мнението си?

— Направих каквото ми казаха лелите ми. Изслушах те и осъзнах, че неслучайно имаш проблеми с честността. После осъзнах, че и аз неслучайно имам проблеми с доверието. И си дадох сметка, че двамата с теб можем да решим заедно проблемите си. Мисля, че няма да е зле, тъй като те познавам и съм убедена, че си си създал достатъчно врагове и следващият може и да се справи по-добре. — Тя се опитваше да звучи небрежно, но от очите й бликнаха неочаквани сълзи.

— Не плачи. А отсега нататък нали ще си до мен, за да очароваш враговете ми?

Тя се усмихна разтреперано.

— Ти си имаш свои начини да очароваш.

— Ако си достатъчно внимателна, можем да се любим. — Той разтвори ръце.

Неса погледна отворената стая, после входа, където двете й лели и медицинските сестри се бяха спрели и говореха.

— Ако си късметлия, ще ти държа ръката.

— Целувка и прегръдка.

— Не трябва да се пазариш за всичко. — Но се разсмя, приближи се, целуна го и му позволи да я прегърне. После наведе внимателно главата си към гърдите му и се заслуша в биенето на сърцето му. — Боли ли те?

— Не. — Той я погали по косата. — Мислих си за онова, което ми каза вчера. За майка ми. Знаеш ли, много съм се старал да не мисля за онзи път и то е защото аз…

— Никога не си го обмислял? — Като внимаваше да не го блъсне, тя се плъзна на матрака и се настани до него.

Така и двамата се чувстваха щастливи.

— Когато бях на единайсет — каза той — майка ми се омъжи. Не харесвах доведения си баща и не мисля, че и той ме харесваше.

— Защото си бил едър, недодялан, гръмогласен?

— Може и затова да е било. Освен това той работеше в „Манли“.

Неса можеше вече да види ситуацията.

— И му е било трудно да се оправя с хлапето на Натан Манли?

— Предполагам. Да, вероятно. — Макнот си пое дълбоко дъх. — А после истинският ми баща офейка.

— Колко ли трудно ти е било…

— През цялото време, докато бях дете, татко — Натан Манли — не е бил често край мен, но когато беше, той винаги се държеше така, сякаш ме обича. Сега, като се замисля… струва ми се, че наистина ме е обичал. Но когато компанията рухна, той офейка, без да се обърне назад, като взе всичките пари, и изоставяйки мен и мама. Това поведение изумяваше Неса.

— Как е могъл?

— Бащите го правят непрекъснато — бягат със секретарките си. Нали и аз го виждам в работата си. Но не съм допускал, че татко ще го направи, а той го направи в действителност. „Манли Индъстриз“ затвори и доведеният ми баща остана без работа, с увиснала на врата му жена, която хората наричаха курва и хлапе, което той наричаше негодник. Времената бяха тежки и аз обвинявах майка ми. За всичко.

Макнот я стискаше прекалено силно, но тя се сгуши в него още повече. Усещаше болката, която той изпитваше и страданието, което тези спомени му причиняваха.

— Аз наистина не си спомням много за деня, в който ме пребиха. Коледни украси и дъжд, който преминава в поледица… Мисля, че отидохме да пазаруваме, защото предположихме, че никой друг няма да отиде и няма да ни заплюе. — Сърцето му ускори ритъм. — Когато онова момче, Ръсел Уимпър, изтича към мен, трябва да съм имал някакво предчувствие за беда, защото казах на мама да се върне в магазина, а аз отидох с него в алеята… Мисля, че единият от тях ме удари с дъска, или нещо подобно, защото не ги видях. Просто паднах на земята, усещах как ме ритат в ребрата… погледнах нагоре и видях мама, и си помислих, че ще ме спаси.

— А тя е избягала.

— Да.

— За да доведе полицията.

— Има логика, нали? — Той прозвуча възмутен от себе си. — Не знам защо това никога не ми хрумна.

— Защото си бил тринайсетгодишен, ядосан и наранен. — Можеше да си представи унижението, което е изпитал. — Бил ли си в кома?

— В продължение на месец, може би, в медицинския център във Фили, така че когато се събудих, мама не беше там. Когато дойде, доведеният ми баща беше с нея. Беше си намерил работа в Ню Йорк. Местеха се. Тя беше бременна. Аз… не бях мил.

Неса го погледна.

— Трудни времена.