Кристина Додд - Съблазън

Даниел стоеше до нея, облечен в костюма си за представления и си тананикаше мелодията от „Кръстникът“.

— Не е ли ободряващо какво могат да купят един милион долара? — промърмори той в ухото й.

— Да, наистина. — Неса завъртя огромния диамантен пръстен около пръста си.

Отвън, от верандата, можеха да чуят как Калиста и Хестия се провикват към екипа на линейката:

— Благодарим ви, момчета. Беше толкова мило, че го докарахте. Сигурни ли сте, че не искате да си вземете още сладки? Трябва да ни помогнете да ги изядем! Не забравяйте, утре започват постите!

Собственичката на „Домашна медицинска грижа“, Моргейн Рукс беше висока, слаба, великолепна сестра с изваяни ръце, които издаваха, че има доста опит с преместването на пациенти. Тя имаше студени ръце, силна челюст и генералски маниери, което накара Неса да си помисли, че Макнот си е получил заслуженото, искайки да го изпишат по-рано от болницата. Моргейн провери всички монитори, наведе се над леглото и произнесе високо и бавно:

— Готово, господин Макнот. А сега трябва да си почивате.

Макнот бавно отвори очи.

— Аз… си почивах.

— Хайде, хайде. — Тя оправи чаршафите на гърдите му. — Не сте могли да спите по време на пътуването.

Неса се усмихна на Даниел и двамата излязоха на пръсти.

— Колко време й даваш? — попита Даниел.

— Десет минути. — Неса седна на стъпалата.

Бяха минали само пет, когато Моргейн излезе с тежки стъпки, като мърмореше под нос. Когато видя Неса на стъпалата, каза:

— Горката вие. Този човек ще ви съсипе живота.

Още не излязла през вратата, Даниел се усмихна и прошепна на Неса:

— Не издържа толкова много, а?

— Мога да се справя с него. — Тя стана и се изтупа.

— И аз така мисля. — Даниел изгледа с присвити очи дънките й и шоколадовокафявата й тениска. — Хубави обувки имаш, скъпа.

— Да, нали? — Неса се усмихна, поглеждайки червените си токчета. — Снощи ги купих.

— Имаше ли нещо конкретно наум? Може би ти се е приискало да поизтезаваш малко любимия?

Очите на Неса се разшириха и тя запърха с мигли.

— Защо, господин Френдли, какво точно искате да кажете?

Даниел се ухили.

— Точно така си помислих. Скъпо момиче, трябва да тръгвам. Чака ме дълъг ден.

— Но когато свърши, зад нас ще е останал още един Марди Гра.

— Слава богу.

Неса го прегърна.

— И никога повече няма да помагаш в никакви банкови обири…

— Слава богу — произнесе той разпалено и я целуна по главата. — Хайде, скъпа, влизай вътре, преди господин Макнот да е спукал някой кръвоносен съд, а утре ще се видим с теб в църквата.

И с пърхане на пера той се насочи към вратата, сблъсквайки се със сестрите Дал.

— Довиждане, Даниел. Успешна работа — каза Калиста.

— Неса, какво каза Джеремая на онази жена? На онази Моргейн? — Хестия погледна през рамо объркано.

— Той не трябва да гони медицинската си сестра — каза Калиста. — Все пак вчера го простреляха!

— Само че не беше сериозно — напомни й Хестия.

— Загуби един литър кръв, сестрице. Това е сериозно.

— Знам, но куршумът не е засегнал важни органи.

Докато сестрите се разправяха, Неса отиде в кабинета. Пъхнала ръце в джобовете, тя застана на прага и загледа Макнот.

Една от ръцете му беше свързана към система с две бутилки. Около гърдите му имаше жици, които водеха към монитор за отчитане на сърдечната дейност и една щипка на пръста му, свързана към друг монитор. Той изглеждаше блед и силно раздразнен.

— Хубав костюм — каза тя.

Той погледна надолу към избелелия болничен халат в червено и синьо, вързан с колан през кръста му.

— Благодаря. Можеш ли да накараш тези момичета да се махнат?

Неса хвърли съчувствен поглед към двете медицински сестри, които правеха нещо в дъното на стаята.

— Нали няма непосредствена опасност за живота му?

— Ако продължава да се държи по този начин, има — промърмори едната от тях.

— Почакайте отвън до вратата — помоли ги Неса. — Ще ви извикам, ако започне да кърви по килима.

Момичетата излязоха и бяха поздравени с викове на възхищение от лелите.

— Отново ли пекат сладки? — изскърца Макнот.

— И пралини. — Неса отиде до него, но остана все пак на известно разстояние. — Ако обиждаш сестрите, ще те изпратя обратно в болницата.

— Болницата няма да ме приеме.

— Ще те приеме, ако си прострелян отново.

Макнот се усмихна накриво.

— Казах ли ти колко умело си успяла да отвлечеш вниманието на Уимпър с онези монети?

— Не, беше прекалено зает, докато докторът ти преглеждаше раната. — Тя го погледна внимателно, питайки се колко подробности си спомня от вчера. — Звъня ли на майка си?