Дороти Кумсън: Вкусовете на любовта

Той се усмихва, когато идва към мен, и аз също се усмихвам.

— Здравей — казва.

— Здравей — отговарям объркана.

— Това ще ти прозвучи като някаква глупава заучена реплика за начало на разговор, но ако ме опознаеш, както се надявам да стане, ще разбереш, че не съм такъв, но в теб има нещо… Мисля, че си част от бъдещето ми. Знам, че звучи глупаво и странно, и честно казано, не вярвам в тези суеверия… Но мисля, че си част от моето бъдеще.

Взирам се в него: той е висок, с хубаво телосложение, но не прекалено мускулест, и знам, че е силен, заради начина, по който държа ръката ми в самолета. Скулите му са гладки, но леко изпъкнали, очите са тъмни и изглеждат като течен махагон, ако е възможно да разтопиш дървото. А устат му е пълна и приканваща, постоянно се усмихва. Има нещо в него… нещо в него ми подсказва, че вероятно е прав.

— Не звучи чак толкова странно — казвам му.

— Мислиш ли? Наистина е честно?

— Нямаше ли приятелка?

— Ами вече не. Резервирах си място в полета за дома тази нощ, три дни по-рано, защото тя ме заряза. Вероятно защото постоянно гледах теб. Каза, че имала достатъчно самоуважение, за да не бъде с мъж, който се взира в момиче, което дори не подозира за съществуването му. Опитах се да й обясня, че го правя, защото виждам бъдещето си с теб, и тя не го прие много добре.

— Странно защо ли.

— Да, имам малък проблем с прямотата.

— Не е зле да имаш такъв проблем.

— Може ли да ти дам номера си? Ще ми се обадиш ли, когато се прибереш?

— Да.

— Наистина и честно?

— Ами да, наистина и честно. Казвам се Сафрон.

— Сафрон. Сафрон. Фрон. Фрони. Харесва ми. Обичам го.

— Никой не е обичал името ми досега.

— Готино е, нали?

— Да, готино е.

— Чудесно е да се запознаем, Сафрон. Аз съм Джоел.

(или Дороти се разчувства)

Благодаря ти, читателю, че купи тази книга, че отдели време да я прочетеш и ако имаш желание, да ми пишеш какво мислиш за нея. Благодарна съм, винаги, за твоята подкрепа.

Благодаря още и на:

Моето прекрасно семейство и на също толкова прекрасните ми свекър и свекърва, които са хората, на които разчитам. Специални благодарности на истинската леля Бети, защото ми позволи да използвам името й и част от историите й.

На моите фантастични приятели. Вие сте толкова разбиращи и все още говорите с мен, макар че аз се покрих, за да довърша последната си книга.

На невероятните Ант и Джеймс, винаги готови да поговорим и да ми дадат най-добрия съвет. Обичам ви, момчета.

За невероятните хора „Куеркъс“, защото сте такива — невероятни.

На великолепната Джени за прекрасната корица и на великолепната Ема за прекрасния пиар — продължавайте да правите това, в което сте толкова добри.

На божествената Джо Дикинсън (наистина би трябвало да се наричаш така) за всичко. Благодаря ти, че продължи да ме окуражаваш, да вярваш, че ще приключа навреме — невиждана гледка.

На специалистите, които ми помогнаха по толкова много начини: Натали Пате за помощта с рецептите; на хората от Службата за подкрепа на жертви на престъпления, особено на Марк Хейзълбай за информацията относно разследването на убийства; на хората от B-eat за информацията относно хранителните разстройства; и на смелите жени, които така щедро споделиха с мен историите си, за да ми помогнат да сглобя тази книга.

И накрая…

Е, Дж и М, не съм сигурна, че на света съществуват достатъчно думи, за да изразя благодарността си към вас, задето бяхте моята опорна система, но ще продължа да опитвам. Много ви обичам.

Английското произношение на Phoebe, или Феба, една от хелиадите, деца на Хелиос, бога на слънцето. — Бел. прев.

Saffron (англ.) — шафран. — Бел. прев.

Стих от „Хенри V“ на Уилям Шекспир, действие трето, сцена първа. Превод Валери Петров. — Бел. прев.

Танц, който наричаме „влакче“. Хората се нареждат един зад друг и подскачат. — Бел. прев.