Дороти Кумсън: Вкусовете на любовта

Каквото и да правя, каквото и да кажа, както и да се държа, никога няма да го видя отново.

Клайв Малоун стои пред мен и действа като щит пред полицаите, които бавно напускат стаята. Осъзнаването продължава да се надига от клетките ми, от костите, от кръвта ми, където винаги съм знаела и съм приемала това, и започва да се разлива по мускулите ми, в органите ми, в ума ми и в паметта ми.

Никога вече няма да го видя, защото той няма да се върне.

Когато оставам сама, ако не броим Клайв Малоун, моя човешки щит, започвам да пищя. Истински писъци, каквито не съм знаела, че мога да произведа, защото обикновено съм обградена от колеги, от децата, от приятели или от света.

Сега мога да го направя. Трябва да го направя сега.

Трябва да излея всички неми писъци навън, трябва да ги направя реални и силни, защото любовта на живота ми никога няма да се върне.

ЖЕНА Е АРЕСТУВАНА ЗА УБИЙСТВОТО НА БАЩА НА ДВЕ ДЕЦА ОТ БРАЙТЪН

Една жена беше арестувана във връзка с убийството на Джоел Макълрой през 2011 г. Трийсет и пет годишната жена от Рамонант Роуд в Хоув беше задържана вчера сутринта по подозрение в убийството на бащата на две деца от Брайтън. Говорител на полицията потвърди, че ще й бъдат предявени и други обвинения, включително за тормоз, увреждане на чужда собственост и опит за убийство. „Арестувахме човека, когото смятаме за отговорен за това престъпление, както и за няколко други. Ще можем да разкрием повече в хода на разследването“, добави говорителят.

От „Брайтън и Хоув Ивнинг Нюс“

— Моля те, не го прави отново, Саф — казва ми Фин до входната врата. Наел е микробус от приятел, за да ни откара от болницата ден по-късно от очакваното, защото криминалистите още работеха в къщата и аз трябваше да купя нова задна врата.

Фин все още не ме поглежда. Той посещаваше Фийби всеки ден, настоя да ни откара до дома, но аз съм причината за болката му и поради това не ме поглежда. Не осъзнава колко е ужасно човек, когото обичаш, нарочно да не те поглежда, въпреки че стои точно пред теб, и да се преструва, че ти си само празно място. Празно. Не осъзнава, че това ме наранява толкова, колкото и отказът му да бъде наблизо.

— Какво да не правя? — питам.

— Това, което направи с полицията, без да ни кажеш. Жената, която уби Джоел, е невероятно опасна. Ако тя… Просто недей, става ли? Ще ти извия врата, ако се изложиш отново на такъв риск. Ясно ли е?

— Кристално ясно. Фин?

— Да? — отвръща.

Искам да му кажа: Знаеше ли, че Джоел няма да се върне?

— Не ме наричай повече Саф.

Сега очите му се фокусират върху мен, море от объркване под смръщените вежди.

— Защо?

— Само приятелите ме наричат Саф. Ти вече не искаш да си ми приятел, затова спри да правиш неща, които само приятелите ми правят.

Гледам как Фин преглъща буцата в гърлото си и вдига бавно глава, като се взира в лицето ми, за да види дали съм сериозна.

Аз искам да го попитам: Кога осъзна, че той няма да се върне? Така празен отвътре ли се почувства, както мен сега, когато знам, че ще е завинаги?

— Какво има? — питам. — Не играя ли добре ролята? Или се очаква кротко да приема края на нашето приятелство и да се примиря, че не ме поглеждаш?

— Ти беше тази, която…

Искам да кажа това: Това усещане за сиротност отминава ли? Защото ти каза, че ще се науча да живея около болката и аз се уча, но какво става с това опустошение, с тази пустота вътре? Те ще отминат ли?

— Аз исках да поговорим, но ти отказа.

Той снишава глас:

— За какво да говорим? Аз съм ти само приятел. Онова между нас беше само секс. Какво има да говорим?

Искам да го помоля: Просто трябва да знам дали ще стане по-добре и всичко отново ще бъде наред.

— Моля те, знаеш, че не е толкова просто.

— Няма за какво да говорим — казва той.

— Има.

Той клати глава. Знам защо не иска да говори. По същата причина, по която аз не искам да изричам всички онези чувства: мисълта, че болката, която отговорите ще донесат, ще е твърде голяма; и аз не съм единствената, която ще избяга от пътя им, за да избегне и болката, Фин също.

— Няма да те наричам повече Саф — заявява той.

— Добре. Чудесно.

Трябва да се махна, преди той да излезе и да затвори вратата след себе си. Не мога да го гледам пак как си отива. Той постоянно го прави и всеки път боли малко повече, особено сега, когато вече е сигурно, че не мога да разчитам вече на него да бъде онзи, който ще ми каже, че всичко ще се оправи.