Софи Кинсела: Можеш ли да пазиш тайна?

Така де… действително ли искам да знам тайната му?

Ами ако е финансов измамник, както предполага Лиси? Ами ако се занимава с разни тъмни сделки и иска да ме забърка и мен в тях?

Ами ако наистина има друга жена и сега ми каже, че ще се жени за нея или нещо подобно?

Усещам сърцето ми да се свива от болка. Добре де, в такъв случай… в такъв случай, ще му кажа, че и аз имам друг любовник и че…

— Слушай сега — Джак спира и ме поглежда мрачно.

На секундата решавам, че ако е извършил убийство, ще го предам на властите… независимо че съм му обещала да пазя тайната му и тъй нататък.

— И така… — Джак си поема дълбоко дъх. — Бях в Шотландия, за да… за да се видя с един човек.

— С жена — изтърсвам, преди да успея да се възпра.

— Не, не с жена! — възкликва Джак, но в същия миг изразът на лицето му се променя и той ме поглежда изпитателно. — Това ли си си мислила? Че играя двойна игра?

— Ами… всъщност… не знаех какво да си мисля — измънквам смутено.

— Ема, в живота ми няма друга жена. Отидох да посетя… — Той се поколебава за миг. — Отидох да посетя своята… един вид… фамилия.

Мозъкът ми буквално се сбръчква от ужас.

Фамилия ли?!?

О, Господи! Джемима беше права! Забъркала съм се с мафиот!

Само без паника! Мога да се измъкна, нали така? Мога да се включа към програмата за защита на свидетелите. Новото ми име ще бъде да речем… да речем… Мигън.

Не. Кло. Кло де Суза.

— И по-точно… едно дете.

Дете ли? Дете ли каза?

Мозъкът ми отново се сбръчква. Той има дете, така ли?

— Тя се казва Алис — усмихва се Джак нежно. — И е на четири годинки.

Това е то! Знаех си аз! Знаех си! Това е тайната му! Джак има съпруга и дете!

— Ти… имаш… дете, така ли? — питам с пресъхнало гърло.

— Не. Нямам дете. — Няколко мига Джак остава забил поглед в земята, после тръсва глава и ме поглежда в очите. — Пийт има дете. Дъщеря. Алис е дете на Пийт Лейдлър.

— Но… но… — мънкам объркано — …не знаех, че Пийт Лейдлър има дете.

— Никой не знае — отправя ми дълъг поглед Джак. — Това е тайната.

Е, това се разминава напълно… тотално… абсолютно… с всичките ми очаквания.

Дете. Тайно дете на Пийт Лейдлър.

— Добре де, но… как така никой не знае за нея? — питам глупаво. — Няма начин да не са я виждали, нали така?

— Пийт беше изключителна личност — въздъхва Джак. — Но беше абсолютно неспособен да поддържа предани, стабилни интимни връзки. По времето, когато Мери, майката на Алис, разбрала, че е бременна, те вече били разделени. А Мери е изключително самостоятелна и горда жена. Решила да роди детето и да го отгледа сама. Пийт я подпомагал финансово, но… изобщо не се интересувал от детето. На никого не беше казал, че е баща.

— Дори на теб ли? — поглеждам го изумено. — И на теб ли не ти беше казал, че има дете?

— Да. Дори на мен. Узнах чак след смъртта му. — При тези думи лицето на Джак потъмнява. — Обичах Пийт. Но това е нещо, което ми е трудно да… да му простя. И така, няколко месеца след смъртта му Мери се появи с детето. Можеш да си представиш какъв шок беше това за всички нас. Дори шок е меко казано. Но Мери настояваше никой да не знае. Искаше да отгледа Алис като обикновено, нормално дете, а не като незаконна дъщеря на Пийт Лейдлър. И не като наследница на огромно състояние.

Какво? Едно четиригодишно момиченце наследява частта на Пийт Лейдлър от „Пантера Корпорейшън“?!? Боже Господи!

— Значи тя… наследява всичко, така ли? — питам колебливо.

— Не, не всичко. Но доста голяма част. Семейството на Пийт беше много великодушно и щедро. Ето защо Мери се старае да държи детето встрани от общественото внимание. — Джак разперва леко ръце. — Знам, че не можем да я крием до безкрай. И че рано или късно всичко ще излезе на бял свят. Но когато вестникарите разберат за нея… ще настане истински ад. Алис ще се окаже изведнъж на върха на богатите наследници… Другите деца ще й вгорчат живота… вече няма да може да живее нормално. Някои такива деца успяват да се справят… Но Алис… Алис страда от астма и изобщо е много крехко дете… и физически, и психически.

След кратко мълчание Джак продължава:

— Знам, че прекалявам в опитите си да закрилям това дете. Дори Мери ми казва, че прекалявам. Но… Алис ми е много скъпа. Тя е… всичко, което ни е останало от Пийт.

Поглеждам го, изведнъж силно разчувствана.

— Значи за това са били онези телефонни разговори, така ли? — питам колебливо.

Джак въздъхва.

— Да. Няколко дни по-рано Мери и Алис бяха преживели автомобилна катастрофа. Нищо сериозно. Но… това ни беше чувствително място… след смъртта на Пийт. Искахме да сме сигурни, че всичко с тях е наред.