— Не си ранена? Как така не си ранена? Видях…
— Посейдон. Той ме излекува с Тризъбеца — каза тя, като едновременно се смееше и плачеше.
Двамата се сетиха едновременно.
— Останалите!
Първо изтичаха при Аларик и Куин и Райли падна на колене до сестра си, хлипайки още по-силно при вида на Куин, която лежеше в огромна локва кръв. Конлан издърпа меча от телата им, после коленичи до Райли и отново сложи ръце върху нейните на Тризъбеца.
Заедно се съсредоточиха, канализирайки отново силата. Наблюдаваха, докато лечебната сребристозелена се изливаше върху Аларик и Куин. Видяха как цветът се връща по страните им. Чуха как рязко си поеха дъх и дробовете им абсорбираха въздуха.
Куин отвори очи.
— Райли?
— Ще се оправиш, Куин. Всички ще бъдат добре.
Конлан и Райли премигнаха от светлината, докато излизаха през вратата навън под ярките слънчеви лъчи. Куин и Аларик, Джак, отново в човешка форма, останалите от Седемте и шейпшифтърите ги последваха под блестящото обедно слънце. Райзън излезе последен, прегърнал ранената си ръка, заедно с Мика. Тризъбецът го беше излекувал, но Посейдон не го бе дарил с възстановяването на ръката му.
Отмъщението на Бога на моретата все пак изискваше дължимото си.
Доволни да бъдат живи и свободни, групата пресече улицата и продължи по тротоара, до оградения от дървета парк. В хладния есенен въздух шумеше фонтан.
— И така, казваме си сбогом, атланте — проговори Джак.
Конлан, чиято ръка се стегна около кръста на Райли, поклати глава.
— Не, имам чувството, че ще се видим отново. Тази битка далеч не е свършила.
Джак се ухили, отдаде чест и си тръгна, стопявайки се сред дърветата с останалите от независимите бойци.
Куин изостана, все още вкопчена в ръката на сестра си.
— Какво ще правиш сега, Райли? Искаш ли работа? Доста си полезна, когато дойде време за битка.
Райли се усмихна, но после погледна към Конлан и в очите й се появи тревога.
— Всъщност, не зная. Имаме един вид проблем. Конлан не може да се среща с човек, без да настъпи краят на света, а може да се каже, че съм против унищожаването на цялото човечество, Атлантида и шейпшифтърите с един удар.
Вен се засмя.
— Дявол да го вземе, никога не съм мислил, че ще го кажа, но един от онези кръвопийци не беше въобще толкова лош. Никога не съм вярвал, че ще видя Дракос да се обръща срещу Барабас.
— Кой е Дракос? — попита Куин.
— Ти го наричаш Даниъл — отвърна отсъстващо Конлан с поглед, съсредоточен върху Райли. — Освен това той изчезна след битката, но пък беше безмилостен, докато траеше тя. Мисля, че трябва да научим нещо повече за този Даниъл.
Конлан издърпа Райли в прегръдките си и точно там, в парка, пред всичките си мъже, Куин и половината Вашингтон, я целуна с всичката, страст, която притежаваше. С всичкия страх и облекчение. След това, като продължи да я държи в ръцете си, потърси жреца.
— Аларик, избирам нея. Избирам я пред дълга си, пред царуването си и дори пред живота си. Започни ритуала за отнемане на правата, помогни ми да се откажа от трона и да поема контрол върху бъдещето си.
Той се ухили на брат си.
— От Вен ще излезе чудесен крал.
— О, дявол го взел, не — отвърна Вен, отстъпвайки назад.
Аларик отвори уста, за да отговори, но вместо това се чу гласът на Бога на моретата. Чиста мощ заблестя от очите на жреца.
— НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ ТРОНА, КОНЛАН ОТ АТЛАНТИДА.
Конлан се приготви да се противопостави на своя бог.
— Искаш ли да се обзаложим?
— НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ ТРОНА — прогърмя гласът и земята под краката им се разтресе.
— ЩЕ НАПРАВИШ ТАЗИ ЖЕНА, КОЯТО НОСИ МОЯ ЗНАК, СВОЯ КРАЛИЦА. ЗАПОВЯДВАМ ТИ. ВАШЕТО ДЕТЕ, КОЕТО ТЯ НОСИ В УТРОБАТА СИ, ЩЕ ИЗРАСНЕ КАТО КРАЛ, КАКЪВТО СВЕТЪТ НЕ Е ВИЖДАЛ НИКОГА ПРЕДИ.
Ченето на Конлан падна. Той погледна надолу към Райли, която също беше зяпнала от изненада.
— МЕЖДУ ДВАМА ВИ ИМА ПРЕДОСТАТЪЧНО НЕПОКОРСТВО, ЗА ДА УПРАВЛЯВАТЕ СВЕТА. КАТО БОГ НА АТЛАНТИДА СЕ НАДЯВАМ, ЧЕ ЩЕ НАУЧИТЕ СИНА СИ НА ПОНЕ МАЛКО ПОЧИТ КЪМ МОЯТА ВЛАСТ.
Устата на Аларик се затвори и той падна към Куин, която обви ръце около кръста му, за да го подкрепи.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита тя.
— О, никой от деветте кръга на Ада — отговори Райли с широка усмивка. — Това беше Посейдон и предполагам, че имаме неговото одобрение.
Конлан я вдигна на ръце и я завъртя напред-назад, с викове на радост.
— Моя дама, моя съпруга, моя кралица. Какво повече бих могъл да искам?
Читать дальше