Алиса Дей - Възраждането на Атлантида

Беше Анубиса, положила пръсти върху гърлото на Райли. Зрението на Конлан се ограничи до искрящо синьо-зелено, а след това засивя до почти черно. Докато вампирите раболепничеха и се кланяха, отстъпвайки към двете срещуположни страни на стаята, коленичейки пред своята богиня, той забеляза Аларик, който лежеше на пода върху Куин. Меч пробождаше телата ми. Кръвта им се смесваше в локва на пода.

Конлан се бореше с рева на пълно отчаяние, който се надигаше в душата му при гледката на Райли, държана безпомощна в ръцете на създание, което можеше да я убие само с един свой дъх.

— Пусни я — заповяда той. — Тя не е нищо за мен. Толкова ли си слаба, та вече воюваш с човешките жени?

Анубиса се засмя и звукът звънна с чиста злоба, толкова жестока и извратена, че Райли изстена и се опита да сложи ръце върху ушите си.

Пред погледа на Конлан струйки кръв започнаха да се стичат от ноздрите на Райли и от ъглите на очите й. Убийствена ярост се втурна в него. Спомен и клетва го изгаряха.

Анубиса ще се моли, преди да приключа с нея.

— Пусни я да си върви и можеш да ме отведеш обратно със себе си в малкото си щастливо любовно гнездо, Анубиса.

Тя обърна глава на една страна, сякаш беше очарована.

— О, погледни скъпоценното котенце!

Джак, във формата на тигър, се изстреля във въздуха, повече от двеста килограмова смъртоносна машина за убиване се спусна към главата й. Тя размаха пред него два пръста и тялото му отскочи назад, прекатурвайки се отново и отново, докато не се вряза в редица раболепни вампири и не ги повали като домино.

След това никой от тях не помръдна.

Конлан направи още една крачка към Анубиса и пръстите й се стегнаха около крехката шия на Райли с ясно предупреждение.

— О, не мисля така, млади принце. Мога да подуша пениса ти върху нея. Значи това е уличницата, която си имал охотно, след като аз трябваше да те взимам насила?

Хвърли презрителен поглед към заложницата си, после почти небрежно захвърли Райли през стаята с такава сила, че той чу как главата й се разбива в стената.

— Знаеш, че не деля играчките си с никого.

Конлан се опита да изтича до Райли, когато тя се свлече от стената на земята в прекършена купчина, но Анубиса го спря с огнена топка от енергия, оковавайки го на място с невидимите вериги на черната си магия.

Барабас пропълзя до Анубиса на ръце и колене, пелтечейки.

— Моя кралице, моя богиньо, благодаря ти, благодаря ти. Ти дойде, тук си и аз ще бъда спасен.

Тя изви показалеца си и направи жест на Барабас да се приближи. Конлан се опитваше да канализира елементите, да призове каквато и да било сила, но беше безпомощен под контрола й, точно както, когато беше в неин плен. Всичко, което можеше да направи, беше да гледа как тя вика при себе си своя раболепен слуга.

Анубиса се усмихна и деликатно прекрачи тялото на загинал шейпшифтър.

— Ти си първият, Барабас. Най-възрастното ми дете, скъпоценни мой. Разбира се, че ще дойда, когато ме викаш.

Очите й заблестяха в червено и тя открехна устни, за да разкрие пред Барабас острите си като бръснач кучешки зъби. Отмъстителни, разкъсващи и дерящи кучешки зъби.

Конлан ги познаваше много добре и би потръпнал, ако тялото му не бе заклещено в покварената хватка на силата й. Барабас се люшна, хванат в хипнотичен капан от смъртоносната привлекателност на господарката си.

— Да, твоето първо дете, моя богиньо.

Анубиса грациозно повдигна ръка, за да го докосне и разкъса тялото му.

— Тогава защо? — изкрещя тя, когато внезапно яростта освети до бяло лицето й. — Защо не ми каза, че имаш Тризъбеца? — изрева и звукът строши всяко стъкло в стаята. Спука тъпанчета. Смрази кръвта на всеки, който все още беше в съзнание.

Това даде надежда на Конлан. Ако яростта я завладееше, имаше шанс да успее да я победи. Ако Райли все още бе жива, а той отказваше да повярва в противното, Посейдон щеше да намери начин да я излекува.

Ако е мъртва, то нито едно неживо същество няма да напусне стаята, освен под формата на пепел.

Барабас изпищя и звукът се вряза в черепа на Конлан. Обърна погледа си обратно към вампирите навреме, за да види как Анубиса повдига глава от рамото на слугата си.

От това, което беше останало от рамото на Барабас.

Голям къс от него все още беше в устата й.

Тя му се усмихна отново, с кръв и парчета плът, заклещени между кучешките й зъби.

— Ти ме разочарова. Още по-лошо, опита се да ме измамиш, глупако.

Дланта й се стрелна и разкъса панталоните му. Вампирът падна на колене, гол и кървящ пред нея, хлипащ и пищящ в противна какофония от молби и извинения.