Алиса Дей - Възраждането на Атлантида

Барабас се материализира отново, отскачайки от една от стените.

И Конлан се засмя.

— Твоята богиня не ти ли е споменала, че силата на Посейдон за властване над елемента на водата е светлината във вашия мрак? Не можем да ви убием с mortus desicana , тъй като неживата ви тъкан не притежава живи флуиди, които да бъдат манипулирани.

Извади меча си от канията.

— Но можем да ви попречим да използвате силите си. Приготви се да умреш, кръвопиецо.

Барабас също издърпа собствения си меч.

— Не мисля така, сополанко. Не отдели ли момент, за да забележиш какво сторих на приятелите ти?

Вампирът посочи към отсрещната стена и Конлан хвърли поглед към сенчестия ъгъл. Видя Райзън, който висеше за една от китките си от белезници, оковани с вериги към стената, кървящ и пребит. Друг воин лежеше близо до него, в подобно състояние.

— Вен! Освободи Райзън!

Докато Вен, с извадени от ножниците кинжали, прекосяваше стаята, стържещ шум откъм подземието предупреди Конлан навреме, за да отскочи встрани. Панел от пода се отвори и черна вълна от вампири нахлу в помещението.

Джъстис и Денал притичаха, за да му помогнат с извадени мечове, а зад гърба си Конлан чу как Джак изрева с цяло гърло. След това вече беше прекалено зает, за да забележи нещо друго, когато петима вампира се насочиха право към него с оголени кучешки зъби и нокти.

Райли! Махай се! Отиди на безопасно място!

Гласът й му отвърна веднага.

Мисля, че Посейдон повиши една от пионките си.

Той се опита да погледне над главите на воините и вампирите, които се сражаваха около него, но не я виждаше. Отчаяние разби и последните останки от здравия му разум.

— С мен, воини! За Атлантида!

След това отсече главата на вампира пред себе си, опитвайки се да си пробие път до Барабас.

— За Атлантида!

Райли видя как от пода се отвори портал от ада и демони се изсипаха през него, за да нападнат Конлан. Държеше оръжието пред себе си, но не можеше да стреля. Всеки, към когото погледнеше, вампири, воини и независими бойци бяха приклещени толкова близо един до друг в битка, че нямаше никаква възможност да направи чист изстрел.

Втора вълна от кръвопийци нахлу откъм коридора. Поне Куин се оказа права за Даниъл. Той се биеше срещу вампирите, използвайки собствените им трикове срещу тях самите. Потръпна при гледката на окървавените му кучешки зъби, които се забиваха в поредния вампир.

Аларик изникна в пространството пред нея и я избута, заедно с Куин, между себе си и стената, като междувременно още от вампирите се насочиха към тях. Жрецът хвърляше вълна след вълна от енергийни мълнии, но кръвопийците продължаваха да прииждат със същата скорост, с която той ги покосяваше. Един от тях хвърли кинжал и Аларик се наведе, за да го сграбчи от въздуха.

Но това трябва да е било тактика за отвличане на вниманието, тъй като вампирът светкавично извади втори кинжал, хвърляйки го към другата страна на Аларик и прободе Куин в хълбока. Младата жена изпищя и вниманието на жреца се насочи към нея, викът го разсея.

Безполезна и трепереща, Райли видя, че вампирът насочва меча си към Аларик. Тя стреля с оръжието, но напълно пропусна целта. Почти като на забавен каданс, наблюдаваше как върха на острието се зарови дълбоко в гърдите на Аларик. Той падна назад, върху Куин и Райли изпищя отново, когато мечът, забит в тялото на Жреца, с чист удар се вряза в сестра й. Чу гласа на Куин, отслабващ, в ума си.

Изгаря ме като киселина, Райли. Вероятно мечът е покрит с отрова. Ако наистина си била докосната от Бог, сега е подходящо време да му звъннеш.

Пред себе си, тя забеляза как Джак се трансформира с обезумял рев от мъж в тигър и напада вампирите със зъби и нокти. Конлан и Вен се биеха рамо до рамо насред дузина или повече от тях.

Райли не знаеше какво да прави. Не знаеше как да призове бог. Не знаеше никаква магия, нито имаше сили или каквото и да е. Тя беше социален работник, по дяволите. Стоеше там, ридаеща, страдание и ярост я изгаряха, и топлината и силата се надигнаха в нея, втурнаха се в тялото й, докато накрая не помисли, че може да се взриви от тях.

В същия момент една ръка се уви около врата й.

Глас, пропит с чиста злоба прокънтя през стаята.

— Държа жена ти, атланте. Колко си склонен да платиш в замяна на нейния живот?

Всеки звук и движение замря, сякаш светът беше замръзнал около него и Конлан насочи вниманието си към източника на гласа, който най-много презираше.