Алиса Дей - Възраждането на Атлантида

— Да нападат хора в сенките? — попита Вен с безизразен глас.

— Не, да съществуват съвместно с човечеството, без да се опитват да ни завладеят — отговори Куин.

— От векове насам той се храни само с животинска кръв, с изключение на редките случаи, когато някой доброволно му дава да пие.

— Така твърди той — отбеляза Конлан. — Няма значение. Принудени сме да продължим на базата на тази информация. Нека боговете се смилят над него, ако ни е предал.

Леденостуден вятър, който изглежда беше визитната картичка на Аларик, се завъртя в стаята и се вля в неговата тъмна фигура близо до Конлан.

— Няма богове, които да се отзоват на повика на подобен паразит, освен Анубиса. И наистина ми се иска тя да му се притече на помощ, за да мога да сложа край и на нейното съществуване.

— О, напълно подкрепям — изръмжа Вен.

Гласът на Конлан беше спокоен и напълно лишен от емоция.

— Ако Анубиса се появи, тя е моя. Считайте това за първия ми кралски указ.

Вен кимна бавно, но Райли забеляза, че Аларик не даде никакъв признак на съгласие. Само се взираше в Куин с вид на хищник, който изучава плячката си.

Или на осъден на смърт мъж, който наблюдава екзекутора си.

Не можеше да определи точно кое от двете.

Бастиян наруши тишината.

— Аз не съм придирчив. Кръвопийците ще умрат, дори и да трябва да ги убивам един по един.

— Нали знаете, че човешката полиция и военни също ще охраняват Праймуса. Сградата е официално седалище на конгреса — обади се Джъстис от тъмния ъгъл на стаята. Райли дори не знаеше, че стои там. Внезапно я осени прозрението, че той прекарва повечето време от живота си в сенчести ъгли.

Още нещо, за което да размисли по-късно.

— Точно заради това Даниъл ще ни вкара през подземната галерия — отговори Куин, като избягваше да поглежда към Аларик. — Макар че може да ни се наложи да се бием с някои от кървавите потомци на Барабас, за да се доберем до него. Даниъл ни предупреди по този въпрос.

— Към Праймъс тогава. Ще си върнем Тризъбеца и ще дадем урок на вампирите да не се замесват с човечеството и Воините на Посейдон — заяви Конлан и гласът му отекна в стаята. — Урок, който закъсня с повече от хиляда години.

— Амин — отвърна пламенно Райли. След това остави чашата си и докосна с ръка сребърния кръст, закачен на врата й. — И нека Бог бди над нас.

После се сети за белега на гърба си.

— Всички богове.

— Отключено е. Точно, както беше обещал — прошепна Куин, докато отваряше вратата, скрита зад етажерка с почистващи препарати в килера на чистачите в сутерена на занемарена офис сграда. Конлан кимна и направи жест към Вен, че двамата ще влязат първи в тъмния коридор.

Зад него Джак нададе нисък рев на недоволство.

— Не мисля така. Няма да поставя хората си в опасност, няма да поставя Куин в опасност, освен ако не съм на първия ред на представлението, момчета.

Конлан направи пауза и после кимна.

— Тогава се присъедини към нас, тигре. Но тази мисия е под мое командване, като се има предвид, че бъдещето на моето кралство зависи от нея. Ако не можеш да се примириш с това, оставаш тук.

Очите на шейпшифтъра заблестяха със свиреп златист цвят.

— И кой ще ме спре?

Аларик размаха длан, почти равнодушно.

— Това ще да съм аз.

Жрецът се приближи и застана пред шейпшифтъра, който беше замръзнал на мястото си, неспособен дори да говори.

— Даже в навечерието на пълнолуние силите ми надхвърлят твоите. Ще ме предизвикваш ли, или ще ни съдействаш? — гласът му бе отегчен, сякаш огромният шейпшифтър — тигър не беше от никакво значение.

Вероятно Джак беше дал някакъв вид сигнал, защото Аларик изрече една-единствена дума и го освободи. Джак разкърши рамена и не изглеждаше никак доволен. Но се съгласи.

— Добре, ще дойда под твое командване, Конлан. Дотогава, докато това, което правиш, не застрашава Куин, аз съм твоят човек. Поне за тази мисия.

Конлан оголи зъби в гримаса.

— Ако мислиш, че ще позволя Райли или сестра й да пострадат, сериозно ме подценяваш — изръмжа. — И обикновено никой, който ме подценява, не остава жив достатъчно дълго, за да съжали за това.

— Ако сме приключили с надпреварата по вбесяване, да тръгваме — обади се Куин, пресегна се към Райли с едната си ръка и извади от джоба си доста смъртоносно на вид оръжие с другата. — Имаме хора, с които да се запознаваме, вампири за взривяване и така нататък, и така нататък.

Конлан спря и пристъпи близо до Райли.