Алиса Дей - Възраждането на Атлантида

— Защо спря?

Бавно, инч по инч, той я плъзна отново надолу по мъжествеността си, наблюдавайки лицето й.

— Защото имам нужда да те гледам, докато те взимам. Нуждая се да се взирам в очите ти и да прозра в душата ти, моя Райли, mi amara акнаша . Имам нужда да зная, че си моя, сега и завинаги.

Отдръпна се от нея, после отново навлезе до самата основа, очарован от звука, с който тя си поемаше рязко дъх.

— Искам да ме вземеш и да знаеш, че аз също съм твой.

Тя се повдигна, а мускулите на женствеността й се стегнаха около пениса му, дори докато се отдръпваше от него. Измъчваше го преднамерено.

— Сега и завинаги, Конлан. Без значение какво имат боговете наум за нас, никога няма да има друг за мен. Ти си единственият. Моето заживели дълго и щастливо. Моята любов. Моята душа.

С тези думи Райли се плъзна надолу към него и продължи, докато не я изпълни докрай. Пое го целия. Тогава спря, обгръщайки го, пулсирайки около него, а твърдостта му се бе настанила изцяло в топлината й. Както сърцето му се бе настанило в нейното.

Едновременно и двамата отхвърлиха и последните бариери между двете си души.

Светлина и цветове избухнаха около него, около нея, около двама им. Стояха треперещи сред вихрушка от небесносиньо, синьо-зелено и сребристо зелено. Музиката от тази палитра заехтя вътре в тях, около им, пронизвайки ги. Фонтан от нужда, копнеж и абсолютна пълнота се сипеше около тях и в тях, докато накрая Конлан не можеше да определи къде свършва той и започва тя.

Светът се разтресе, сякаш се пробуждаше, и звезди избухнаха в огнени стихии от блясък. Душата на Райли се отвори за неговата и той предяви претенциите си към нея и я обяви за своя. Тя направи същото с неговата душа. И тогава огънят, яростта и интензивната сила на природните стихии се устреми в него, а после и в нея, и Конлан разполагаше само с микросекунда време, за да се зачуди колко много страст може да експлодира, без да създаде нов живот, преди Райли да закрещи в мислите му и вселената около тях да избухне в милиони звезди.

Той се свлече на колене, като все още я държеше в прегръдките си, прекалено слаб, за да стои прав. Тя се бореше да си поеме дъх, дишайки в унисон с него.

Когато Райли най-накрая повдигна глава, лицето й беше прекалено хубаво, за да може зрението му да го понесе.

— Какво се случи? Да не би светът да свърши? — прошепна тя.

— Това, мисля, беше сливането на душите ни — отговори той, едва способен да оформи думите. — Според легендата, колкото повече време минава, процесът става по-интензивен.

Тя премигна.

— Никога няма да оцелеем след това.

Мина доста време, преди младият мъж да успее да сподави смеха си достатъчно дълго, за да си поеме дъх и да я занесе до койката в ъгъла. Там той я държа в прегръдките си през часовете до зазоряване и я наблюдава, докато спи, като благодареше на боговете за дара на нейната любов. Заклевайки се в живота си, че ще я защитава.

Чуй ме, Посейдон, кълна се във всичко, което съм или ще бъда. Тази жена е моя.

В стаята проблесна светлина, като светкавица от енергия, която просветна пред погледа му. Може би това бе отговорът на Посейдон. Само ако Конлан знаеше какво, в името на деветте кръга на ада, значеше.

Няколко прекалено кратки часа по-късно Райли стоеше в ъгъла на бойната зала на Куин и въртеше в ръцете си чаша кафе. Не можеше да спре да наблюдава Конлан. Нейният свиреп воин невероятно лесно бе поел контрол над планирането и доминираше в стаята. Дори в помещение, пълно с алфа-мъжкари, той винаги беше този, който се налагаше. За мъж, който не вярваше, че притежава нужните качества, за да управлява, имаше излъчването на крал, отпечатано върху всяка остра извивка на лицето му.

И той искаше тя да бъде неговата кралица.

Мисълта беше прекалено невероятна, за да я побере в ума си, особено сега. В навечерието на масово нападение срещу вампирското свърталище. Щеше да мисли за това по-късно. Започваше да става много добра в отричането.

Джак сочеше нещо върху картата.

— Стените са от бетон, не е като да можем да минем през тях просто така. Ако свръзката на Куин не ни вкара, сме прецакани.

Куин, която изглеждаше така, сякаш един повей на вятъра би я повалил, само кимна с мрачно изражение.

— Ще бъде там. Да не мислиш, че не съм проверила информацията, която ми предоставяше при други по-дребни проблеми, преди да му се доверя за нещо такова? Той вярва, че методите на Барабас са грешни и че неживите трябва да се върнат към старите си привички.