Алиса Дей - Възраждането на Атлантида

Тъмна сянка прекоси стаята и се материализира във формата на Аларик.

— Какъв е планът?

— Къде е сестра ми?

— Идва насам. Искаше… да остане сама за момент.

— Ако я нараниш, аз ще…

Конлан постави ръка на рамото й и й изпрати мислите си.

Райли, погледни го. Виж го със сърцето си. Той по-скоро би умрял, отколкото да я нарани.

Тя замълча, насочи вниманието си към Аларик и след това отново хвърли поглед към Конлан.

Може би. Но съществуват много повече от само един начин да нараниш някого.

— Планът е да изчакаме и да нападнем на зазоряване, когато силата на вампира е най-малка — отговори Конлан на Аларик.

— Тогава ще се върна малко преди съмване — отвърна Аларик с дрезгав глас. — Пази я вместо мен, Конлан — погледът му се стрелна към Райди. — Пази и двете.

Жрецът вдигна ръце и изчезна. Райли тръсна глава.

— Никога няма да свикна с това, нали?

Конлан се приближи до вратата, за да провери за по-сигурно дали Вен е оставил достатъчно охрана. Знаеше, че брат му се е погрижил, но имаше нужда да се размърда, да направи нещо.

— Отвратително е само да стоиш и да чакаш — каза той.

— Мислиш ли? — гласът на Райли беше повече от леко саркастичен. — И все пак точно това искаш да правя, нали така?

— Различно е. Ти си…

— Жена? О, определено не искаш да навлизаш в тези води, господинчо — предупреди го тя.

Той отново я придърпа към себе си и положи чело върху нейното.

— Ти си сърцето, което тупти в тялото ми. Ако умреш, моят живот ще приключи заедно с твоя — промърмори.

Тя потрепери в прегръдките му, а после вдигна лице за целувка.

— Тооолкова си добър.

— Зная.

Райли се засмя.

— Стига с това самодоволство, рибке. Ти също така си и прекалено стар за мен, с около четиристотин и петдесет години и отгоре. Припомни си го, когато започнеш да се надуваш.

— За теб съм принц рибка — подразни я.

Бавно, усмивката се стопи от лицето й.

— Това ли наричат „да се смееш пред лицето на смъртта“? Защото не се чувствам особено развеселена.

Гласът на Куин се чу откъм вратата.

— Добре дошла в клуба, сестричке.

Вен и Джак се върнаха с достатъчно сандвичи за малка армия, но Райли не успя да се насили да хапне повече от няколко хапки.

Малка армия. Да, е, ние сме точно това. Много малка армия.

Потрепери и придърпа по-плътно якето си, макар да се досещаше, че студът е по-скоро вътрешен. Мисълта за смъртта не беше особено сгряваща и радостна.

Погледът й следваше Куин, докато тя се разхождаше из стаята и говореше на бандата си от независими бойци. Кой би помислил, че нейната крехка сестра ще се превърне в лидер на бунтовници? Или че самата Райли ще се влюби в престолонаследника на трона на митична земя?

Цялото изживяване сякаш беше извадено от ръкопис на фентъзи роман, където рамките на прозаичната действителност се размиваха до фантастични образи.

Или това, или имам наистина отвратителни халюцинации. Избрах лош момент да не бъда наркоман.

Мисълта изненадващо я накара да се засмее, което бе причината Конлан, който бе застанал в другия край на стаята и говореше с Джак, да й хвърли поглед и да повдигне въпросително една от тъмните си вежди. Начинът, по който този мъж я усещаше, беше почти осезаем вътре в нея; чувстваше присъствието му в кръвта си, под кожата си и да пробягва по нервните й окончания.

Райли потрепери отново, но по съвсем различна причина. Реши да се позабавлява и насочи към него съвсем конкретни емоции, които прелетяха разстоянието. Желание.

Та, чувала съм, че сексът от рода на „животът ни е в опасност и може би идва краят на света“ е доста горещ.

Фокусира цялата си концентрация върху образа на двама им заедно, с преплетени крайници. Устните й върху тялото му. Ръцете й също.

Наблюдаваше как мисълта го връхлетя. Видя как рязко си пое дъх, а мускулите на челюстта му се стегнаха. Секунди по-късно той стоеше пред нея и я притискаше към стената.

— Интересен талант, акнаша . Искаш ли да се оттеглим някъде насаме и да ми покажеш още?

Тя му се усмихна.

— О, да.

Помаха, за да улови вниманието на Куин и кимна към посока на вратата.

— Ще отидем да си починем малко — каза тя, като знаеше, че не е успяла да заблуди сестра си.

Вероятно не бе заблудила никого. Намираше се в стая, пълна с шейпшифтъри, почти сигурно беше, че те можеха да надушат надигналото се в нея желание. Мисълта я накара да се изчерви, но не я спря.

Куин кимна и отмести поглед. Не беше казала на Райли нищо за Аларик. Едва я бе погледнала, а в очите й се четеше болка отвъд всякакви граници и й беше заявила, че няма нищо за разказване.