Алиса Дей - Възраждането на Атлантида

— Трябва да служим за пример, не е ли така, мили мой? — промърмори тя, с почти нежен глас. След това присви длан и заби ноктите си в слабините на Барабас.

Измъчен вик, какъвто Конлан никога не бе чувал досега, откакто напусна леговището й, рикошира в стаята и той гледаше напълно ужасен как тя изпъна пръсти, за да покаже на вампира кървавото зрелище на собствените му топки в ръката й.

— Да — повтори тя и деликатно изсмука месото от дланта си. — Трябва да служим за пример.

Докато Барабас се превиваше, все още в писъци, ръката й отново се стрелна напред.

Този път изтръгна сърцето му. Вампирът не издаде повече нито звук.

Райли усети, че се връща в съзнание на приливи, безмълвни вълни от звук и светлина обляха ума й. Неприкритият ужас на Конлан, почти я накара да повърне, но някакъв инстинкт й подсказа да се преструва на мъртва.

И беше дяволски близо до смъртта, ако съдеше по болката, която смазваше главата й.

Тя отвори сърцето и ума си, отвори душата си, и се замоли за помощ.

Вярвам. Преди време се обърнах към теб с открито неподчинение, сега го правя с окаяно смирение, Посейдон. Ти си Богът на моретата. Притежаваш сила над тях, твоите поданици.

Абсолютна тишина изпълни мозъка й. Беше се провалила.

Тогава смени смирението с неподчинение.

Наистина ли ще позволиш на тази кучка да спечели в края на деня?

Отново тишина. Безнадеждността я опустоши. Ако дори богът, който я беляза, я бе изоставил, каква надежда имаше срещу богинята на смъртта?

— ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА, НЕБЛАГОДАРНИЦЕ. ОКАЯНО СМИРЕНИЕ? ПО-СКОРО СЕ ДЪРЖИШ КАТО КАПРИЗНО ДЕТЕ.

Райли почти потрепери от облекчение, припомняйки си в последния момент да остане напълно неподвижна.

Кажете ми какво да правя, ваше кралско, морско величество и аз съм вашият човек.

— НЕ МИСЛЯ ТАКА. ТИ СИ ЖЕНАТА НА КОНЛАН И ЩЕ СТАНЕШ ДОБРА КРАЛИЦА. МОЖЕ ДА ИЗПОЛЗВАШ ТРИЗЪБЕЦА МИ ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ, ПРАВНУЧКЕ ОТ СЕМЕТО МИ. ИЗПОЛЗВАЙ ГО РАЗУМНО.

С тези думи страховитото му присъствие изчезна от ума й. Но нещо твърдо и остро я смушка в дупето.

Предполагам, че в края на краищата притежаваш някакво чувство за хумор. И благодаря.

Тя почувства безпогрешно формата на Тризъбеца, който се затопли под извитото й и потрошено тяло, изпълвайки я с топлина и светлина, докато я лекуваше. С единствен, безшумен заряд всичките й травми бяха излекувани и я изпълни усещането за огромна сила. Белегът на рамото й гореше, напомняйки й за дълга й.

О, за мен ще бъде удоволствие.

С едно гладко движение тя сграбчи дръжката на Тризъбеца и скочи на крака.

— Хей, кучко! Искаш ли да си поиграем?

Анубиса, с ръце, заети с нещо отвратително и обляно в кръв, насочи вниманието си към Райли и изсъска. Конлан стоеше в центъра на стаята, мускулите му потрепваха и очевидно не можеше да се движи.

— Още ли не си пукнала, малка развратнице? И мислиш да си играеш с играчките на боговете? О, моля. Това може да е забавно — отвърна Анубиса.

Райли пое дълбоко дъх и насочи Тризъбеца към нея.

— Дявол да го вземе, дори не знам как да боравя с това нещо, но нека опитаме с модифицирана сабя от светлина — измърмори.

След това извика предизвикателно.

— На ти, злобен, грозен, смучещ кръв демон!

И призова мощта с цялото си същество. Сега! Веднага! Нека я повалим, сега!

Тризъбецът запя със сладката, ясна мелодия на извисяваща се мощ и завибрира в ръцете й. Докато изразът на лицето на Анубиса се смени от подигравателно на напълно шокирано, сребрист поток от чиста енергия се изстреля от върха на Тризъбеца и се стрелна право във вампирската богиня и я повали на земята.

Разтърсваща вълна от енергия се разля в стаята и Конлан се освободи от магията, която го бе държала и изтича до Райли.

— Жива си! Слава на боговете, акнаша .

Той сграбчи дръжката на Тризъбеца с ръце върху тези на Райли и го прицели отново в Анубиса, докато тя се опитваше да се изправи.

— Умри, противно дяволско изчадие! — изрева Конлан.

— Стой далеч от приятеля ми! — изкрещя Райли.

Този път мощната вълна от енергия се заби в Анубиса и я вдигна във въздуха, блъсна я в тавана и я задържа там. Главата й се отпусна назад, устата й се отвори и енергията се разля от устните, носа и очите й, а после, с гръмовен звук, тя се изпари.

Потокът спря като затворен с тапа и Райли и Конлан паднаха един върху друг. Той обви лицето й с ръце и започна да го обръща от едната страна на другата и обратно.