Ейми Плъм - Саможертвата

Шарлот отвърна на прегръдката й малко вдървено, тъй като по-младото момиче бе застанало така, сякаш носеше корсет. По всичко обаче изглеждаше, че мирът между двете е възстановен. Запитах се дали и Шарл бе толкова отстъпчив.

Един от прозорците на балната зала се отвори и Венсан се надвеси, също като герой от старомоден филм, облечен във винтидж смокинг.

— Дами, почти полунощ е. Аз лично се надявах да не ми се налага да целувам Гаспар, когато часовникът удари дванайсет. — Той се ухили и погледна през рамо към по-възрастния мъж, който изви очи и поклати отчаяно глава.

С Виолет и Шарлот се върнахме в стаята тъкмо когато гостите започнаха обратното броене преди настъпването на Нова година. Въздухът буквално пропукваше от вълнение. Като знаех колко пъти тези хора са посрещали празника, ми се стори интересно, че не им е омръзнало. За хората това бе началото на чисто нова година, една от няколкото десетки, които им бяха отредени. Само че за неограничения брой нови начала на ревенантите беше наистина интересно, че те също зачитат празника като нещо специално.

Венсан ме чакаше до вратата и ме прегърна, щом обратното броене започна.

— Кажи какво мислиш за първата ни Нова година заедно? — попита и ме погледна така, сякаш бях личното му малко чудо. Странното бе, че аз изпитвах същото към него.

— Напоследък в живота ми имаше толкова много начала, та ми се струва, че замених стария си живот за чисто нов — отговорих.

— Това добре ли е?

В този момент обратното броене стигна до едно, аз привлякох главата му към себе си и той ме притисна силно. Устните ни се срещнаха и докато се целувахме, нещо в мен тръпнеше и се разгръщаше, докато не ми се стори, че сърцето ми ще се пръсне. Със сънена усмивка и полузатворени очи Венсан зашепна:

— Кейт. Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало.

— Тук съм заради теб — прошепнах аз.

Той ме погледна любопитно.

— Ти ме спаси от моята тъма.

Не за пръв път се запитах какво ли щеше да се случи, ако не се бях запознала с Венсан и не се бях изтръгнала от затвора на съсипващата мъка, в който се бяха затворила след фаталната катастрофа, в която загинаха родителите ми. Сигурно все още щях да се свивам като зародиш на леглото в дома на баба и дядо, ако той не ми беше показал, че има чудесна причина да се живее, че животът може отново да се превърне в нещо прекрасно.

— Ти се спаси сама — прошепна той. — Аз просто ти подадох ръка.

Той ме прегърна силно. Затворих очи и оставих любовта му да ме напои като мед.

Най-сетне се отдръпнахме, аз стиснах ръката му и отпуснах глава на рамото му, докато се оглеждахме. На трепкащата светлина на свещите Жан-Батист и Гаспар бяха застанали гордо един до друг в единия край на стаята, лактите им почти се докосваха, а позите им сякаш казваха, че двамата са домакините на това велико събитие. Гаспар се приведе, за да прошепне нещо заговорнически, а Жан-Батист отвърна с гръмък смях. Напрежението, което се усещаше след речта му, се беше стопило в магията на вечерта.

Амброуз прегръщаше очарованата Шарлот, вдигнал я също като парцалена кукла на трийсет сантиметра от пода в големите си ръце. Жул бе застанал близо до бара и наблюдаваше нас двамата с Венсан. Когато погледите ни се срещнаха, той нацупи устни и ми изпрати иронична въздушна целувка, преди да се обърне към поразителния млад ревенант, с когото разговаряше. Виолет беше застанала до Артур, отпуснала нежно глава на рамото му, докато двамата оглеждаха гостите. Забелязах още няколко двойки сред ревенантите, които се прегръщаха и целуваха.

„Някои намират любовта“ — помислих си аз.

Шарлот ми беше казала, че Амброуз и Жул са свалячи, че излизат с човешки момичета, но никога не задълбочават отношенията си с тях. Жан-Батист не поощряваше връзките между хора и ревенанти — беше забранил човешките „любовници“, както той се изразяваше, да стъпват в къщата. Освен малцината полицаи и шофьори на линейки, от чиито услуги се възползваха ревенантите и човешките служители като Жан, чиито семейства бяха работили за Жан-Батист от поколения, аз бях единственият аутсайдер, спечелил доверието им и допуснат в дома им.

Тъй като тайното им съществуване до голяма степен изключваше възможността да излизат с човешко същество, да изберат някои от своите бе единствената друга възможност за любов. А както Шарлот каза, изборът не беше богат.

Час по-късно гостите започнаха да се разотиват и аз казах на Венсан, че съм готова да си вървя.