Ейми Плъм - Саможертвата

— Престани — разсмях се аз. — Нарочно говориш така, за да видиш дали няма да ме накараш да се изчервя! Няма да стане!

Венсан се усмихна победоносно и докосна бузата ми с пръст.

— Закъсня.

Извих очи, докато звън като камбанка от леките удари на лъжица по чаша не се разнесе в залата. Амброуз изключи музиката и всички се обърнаха към Жан-Батист, застанал пред множеството с цялата си аристократична надменност. От портретите, които украсяваха стените, бе ясно, че дрехите и косата му са претърпели двеста и четирийсет години развитие, но аристократичното му поведение не се бе променило ни най-малко.

— Добре дошли, братя и сестри, ревенанти от Париж — заговори той на четирийсетината гости. — Благодаря ви, че се присъединихте към нас тази вечер в скромния ми дом.

Гостите се поразмърдаха и се чу приглушен смях.

Той се усмихна и продължи:

— Искам да вдигна тост за нашите любими приятели, които заминават, Шарл и Шарлот. Много ще ни липсвате и се надяваме скоро да се върнете.

Всички проследиха погледа на Жан-Батист и изрекоха като един:

— Sante! 6 6 Наздраве! (фр.). — Б.пр.

— Много дипломатично, още повече, че той ги изпраща в изгнание — прошепнах на Венсан и погледнах към Шарл, настанил се на старо канапе в единия край на стаята. От деня, в който изложи останалите на риск, като се предаде в ръцете на нума, постоянното му намръщено изражение бе заменено от отчаяние и депресия. Гаспар бе седнал до него за емоционална подкрепа.

Жан-Батист продължи:

— Сигурен съм, че на всички ни се иска да заминем с близнаците на юг при слънцето, но работата ни задържа тук, в Париж. Както всички знаете, откакто нашата човешка приятелка Кейт — той вдигна чаша към мен и ми кимна любезно — срази така умело лидера на враговете ни Люсиен преди малко повече от месец, нума пазят пълно мълчание. Ние сме в готовност, ала досега не са направили опит да си отмъстят. Не е имало контраатака. Още по-притеснително е, че никой от братството не е виждал и нума да се мяркат наоколо. А старите ни врагове не са напуснали Париж. Да ни избягват толкова внимателно, не е характерно за тях, затова можем да сме сигурни, че замислят нещо, следователно имат водач.

Това бе нещо ново за гостите. Спокойствието и търпението им мигом ги напуснаха и в погледите им се появиха смайване и ужас. Някои започнаха да шушукат, но спокойният поглед на Венсан, насочен към говорещия, ми подсказа, че вече е знаел тази информация. Вторият след Жан-Батист, помислих си аз със смесица от почуда и неудобство. Нямах търпение да остана насаме с Венсан, за да го разпитам.

Жан-Батист отново удари с лъжичката по чашата и гостите млъкнаха.

— Братя и сестри, моля ви. — Настъпи тишина. — Всички знаем, че Никола беше вторият след Люсиен. Като знаем колко е избухлив и колко много обича показността, ако беше поел лидерството, досега щяхме да чуем все нещо. Мълчанието означава единствено, че друг е поел контрола. След като не знаем срещу кого се изправяме или кога и къде ще бъде нанесен ответният удар, как да подготвим защитата си?

Отново се разнесе шепот. Този път Жан-Батист повиши глас, за да накара всички да замълчат.

— И така… тъй като сме изправени пред потенциална криза, имаме честта да се възползваме от помощта на човек, който знае повече за историята ни и историята на нума от всички в тази стая. Става въпрос за ревенант, сочен за най-компетентен сред нашия вид във Франция и влиятелна фигура в световния консорциум. Тя предложи да ни помогне да проведем разследване и да планираме стратегия за самозащита или — ако е необходимо — ответен удар. Без повече шум бих искал да представя на онези от вас, които не са имали възможност да се запознаят с нея, Виолет дьо Монтобан и нейния партньор Артур Поанкаре. За нас е чест да останат у дома, докато Шарлот и Шарл отсъстват.

Иззад Жан-Батист излезе двойка, която не бях виждала никога досега. Снежнобялото лице на момичето бе подчертано от черна коса, изтеглена назад с помощта на пурпурни цветя. Тя беше дребна и изглеждаше крехка като врабче. Макар да ми се стори по-млада от мен, знаех, че за един ревенант това не означава абсолютно нищо.

Момчето пристъпваше по старомоден начин до нея и й подаваше ръка, за да се подпре. Изглеждаше на около двайсет години и ако русата му коса на по-светли кичури не беше вързана на стегната опашка, и лицето му не беше толкова гладко обръснато, човек можеше да го сбърка с Кърт Кобейн. С тази разлика, че този имаше синя кръв.