Ейми Плъм - Саможертвата

Радиото на аудито, пълно с тийнейджъри гърмеше, когато спряха пред нас. Вратата се отвори и от предната седалка изскочиха момче и момиче. Четиримата веселяци на задната седалка се развикаха, когато сестра ми се надигна от тротоара и се поклони театрално.

— Лека нощ на ’сички — избъбри тя с типичния за южняшка красавица акцент.

— Предлагаме услуги от врата до врата. Само най-доброто за Джорджия — рече момчето и отново се настани в колата. — Bonne annee! Честита нова година! — разнесе се хор от гласове, докато се отдалечаваха.

Амброуз и Венсан отпуснаха балтоните, за да скрият оръжията и Джорджия да не забележи, че са разтревожени.

— Здрасти, Венсан. Здравей, Амброуз, красавецо — изгука тя и пристъпи към нас в късата си дантелена рокля. Късо подстриганата й светлоруса коса бе зализана назад с гел и откриваше обсипаното й с лунички лице. — Страхотни сте в официално облекло. Ако момчетата от „Чипъндейл“, които поръчахме, бяха красиви като вас, тогава вечерта нямаше да бъде чак такъв провал.

Тя погледна часовника си и ахна ужасено:

— Още няма един и половина след полунощ, а аз се прибирам. Какво унижение! А пък полицаите си въобразяват, че имат право да разтурят партито, защото сме били твърде шумни на Нова година! Не ги разбирам тези работи. Та това беше най-тихото и кротко прекарване.

Тя ме забеляза полускрита зад вратата.

— Кейт, какви ги вършиш?

Не дочака отговор, отправи най-ослепителната си усмивка на момчетата, стисна с обич ръката ми и профуча покрай мен навътре.

— Въобразявам ли си или Джорджия е превключила на висока скорост? — разсмя се Венсан.

— Наваксва изгубеното време след петте седмици почивка — обясних аз и си спомних как Джорджия се беше зарекла, че повече няма да погледне мъж, след като гаджето й, лидерът на нума, Люсиен, едва не я уби.

— Спокойно можем да я наемем за охранител. Заедно с целия й антураж като нищо ще изплашат всички подозрителни типове в квартала — подсмихна се Амброуз.

Което ми напомни, че…

— Какво стана с онези, които ни преследваха?

— Шумните веселяци с автомобила ги подплашиха — обясни Амброуз.

— Слушай, Кейт — рече Венсан, докато оглеждаше разтревожено безлюдната улица. — Жан-Батист беше прав, като каза, че нямаме представа кога ще ударят нума. А покрай онова, което ни дебнеше, започвам да се питам дали няма да е разумно да си поне от време на време с придружител. Жан-Батист ме помоли да се заема с едни проекти — той стрелна Амброуз с поглед, — така че няма да съм непрекъснато с теб.

— Придружител ли каза? — попитах, обзета отново от безпокойство.

— Какво им е лошото на един или двама ангели-хранители? — попита Амброуз. — Излизаш с ревенант, Кейти-Лу, би трябвало да знаеш, че все някой ще те следи отдалече.

— Ако не се движа с вас, подвижните мишени, лошите няма да се заинтересуват от мен, нали? — сопнах се аз. Да се разхождам с гаджето си беше едно, но да ме следват ревенанти всеки път, когато изляза някъде в Париж, бе коренно различно. Поклатих глава. — Ще получа ли целувка за лека нощ или това е в разрез с правилата на придружителите?

Вдигнах лице към Венсан и той ме целуна послушно, с такава нежност, че цялото ми тяло се разтопи като бонбон.

— Чао, Кейти-Лу — подхвърли Амброуз и се обърна, готов да си тръгне.

— Чао — провикнах се аз, когато ревенантите поеха през сенките. Когато се скриха от погледа ми, аз последвах сестра си в апартамента на баба и дядо.

Джорджия вече бе свалила официалната си рокля и бе намъкнала огромна тениска.

— Не един, ами двама, а? — подхвърли тя.

— Трима — уточних аз. — Някой си Анри се рееше около нас. Венсан се е побъркал, че ще ни нападнат лошите зомбита. След като лидерът им вече го няма, нума са се притаили и ревенантите чакат изненадващо нападение.

— Изчезналите от картинката нума ми се струва нещо твърде хубаво. — Тя се наведе към огледалото и избърса червилото си с мокра кърпичка. — Лично аз съм доволна, че досега не съм попадала на убийци оттогава… откакто клъцна главата на бившето ми гадже с меч. — Въпреки че сестра ми говореше напълно незаинтересовано, аз все още усещах дълбоко стаената й тревога.

— Венсан настоява да ходя с бодигард, когато не е с мен.

— Страхотно! — възкликна Джорджия и очите й заблестяха в очакване.

— Изобщо не е страхотно — отвърнах аз. — Нямам никакво желание някой да ме следи навсякъде, където отида. Ще бъде адски… шантаво.

— Не мисли, че ще те следи. Казвай си, че ще те придружава. А и какво значение има? Ти и без това прекарваш почти цялото си време ако не с Венсан, то с някой от приятелите му.