Джанет Дейли - Маскарад

Една, две, пет минути — Реми нямаше представа колко време стои тук, втренчена в кораба. Изведнъж някой я хвана за ръката и грубо я обърна.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — Коул бе разярен. Когато Хенри му каза, че тя е навън на дока, той не му повярва. — Не можа ли да измислиш нещо по-добро от това да се разхождаш покрай реката в този час?

Ню Орлиънс бе важен пристанищен град. И подобно на всеки друг такъв, той привличаше доста съмнителни елементи. Коул го знаеше добре, беше отраснал с това. Но не и тя.

— Била съм тук и преди… — Втренчи се в него. Очите й шареха по лицето му със странен, отнесен поглед. — Ти ме доведе… — Замълча. Отново се съсредоточи върху кораба. — За да видя най-новата придобивка на компанията… „Кресънт Лейди“…

Коул стоеше абсолютно неподвижен и безмълвен. Ясно си спомняше този следобед — от топлината на слънцето върху гърба си до начина, по който бризът си играеше с жарсената му риза.

— Как без шампанско? — погледна го тя с упрек. — Мислех, че си ме поканил за кръстница! Разочарована съм.

— Тази церемония се извършва само когато корабът се спуска за пръв път. „Лейди“ е вече на една година. — Поведе я към стълбата. Ръката му беше на кръста й. Усещаше и най-лекото полюляване на бедрата й и топлината на тялото й.

— Предполагам, че има някакво глупаво суеверие, че корабите не трябва да се кръщават втори път. — Въздъхна с престорено съжаление. — Винаги съм искала да разбия бутилка шампанско в носа на някой кораб.

— Ще трябва да почакаш, докато компанията може да си позволи чисто нов.

— А как сме могли да си позволим и този, като се има предвид финансовото ни положение?

Коул не обърна внимание на подигравката й.

— Загубихме „Дракон“, но всяко зло за добро. Когато застрахователната компания ни плати, заделих част от парите, прибавих и нещо от обичайните източници. Така купихме този кораб.

Реми го погледна.

— Значи за това си употребил парите от застраховката?

— Не всичките.

— Спомням си, че баща ми бе разстроен, защото мислеше, че ще се раздават дивиденти.

— Тези пари са на компанията, а не на твоето семейство.

Реми се засмя.

— Харесва ти да упражняваш власт върху кесията ни, нали?

Капитанът на кораба ги чакаше на борда, което спести на Коул необходимостта да й отговори — не че щеше да отрече твърдението. Дълбоко в себе си той наистина изпитваше удоволствие от властта си над компанията. И същевременно с радост би разменил тази власт срещу силата да контролира нещото, което бе изригнало между него и Реми преди около три месеца. Оттогава се срещаха редовно два-три пъти в седмицата, обикновено в неговия апартамент. Понякога вечеряха заедно в някой ресторант, посещаваха някое местно празненство, концерт или пък изложба. Никога обаче не отиде с нея на светско събиране, категорично отхвърляйки всеки неин намек да се запознае с приятелите й.

Постепенно започнаха да се задържат все по-дълго в неговия апартамент. Той си мислеше, че така би могъл да контролира този… любовен роман. Но колко пъти през деня успяваше да спре да мисли за нея? Колко пъти, щом седнеше зад бюрото си и започнеше да преглежда отчетите, си представяше как нейното стройно бяло тяло лежи до него, а златистите отблясъци в кафявите й очи лелеят от желание само за него?

Не, това не можеше да продължава вечно. Разбираше го и именно това беше неговият щит.

Коул запозна Реми с капитана на кораба, Педер ван дер Хорн — червендалест скандинавец с жълто-сива коса. След кратка обиколка на кухнята, офицерската каюта и мостика, той ги остави за няколко минути на палубата и Реми се загледа в бързите товарни кранове, които прехвърляха контейнерите на кораба, за да бъдат прибрани след това в съответните отделения.

Насаме с нея, Коул усети тишината — ако шумът на крановете и виковете на докерите можеха да бъдат наречени тишина. Застанал до парапета, той също се загледа в работата по палубата.

— Експлоатационните разноски на „Лейди“ са значително по-ниски от тези на „Дракон“. Не само екипажът е по-малоброен, което намалява разходите ни за заплати, но и тези контейнери намаляват риска от кражби, което води до снижение на застрахователните вноски. Освен това, с тях се товари и разтоварва за часове, което намалява престоя в пристанището и съответно разходите, а също така дава възможност да се направят повече рейсове, което пък увеличава печалбите. Както обясни капитанът, когато бяхме на мостика, по-високата скорост, която корабът развива…