Нора Робертс - Магията на кръвта

— Това ли беше? — попита тя. — Получи ли се? Не се чувствам по-различно.

Погледна към Бойл.

— Не, нищо различно.

— Как ще разберем, че е станало? — настоя Мийра. Окръжаващият ги пламък се издигна високо към тавана. Въздухът затрепери от светлина и горещина. Бляскав лъч се спусна над главите на Бойл и Мийра като приветствие.

— Това — заключи Конър — е доста показателно.

— Какво можем да правим? Какво трябва да направим?

— Ще благодарим, ще затворим кръга. — Брана се усмихна на приятелката си от детинство. — После ще видим.

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Оказаха се схватливи ученици и само след седмица вече и двамата можеха да запалят свещ. Брана реши да преминат от това основно умение към другите елементи.

Не остана изобщо изненадана, че Мийра демонстрира повече способности за работа с въздуха, а Бойл — с огъня. Отново същата връзка, заключи тя. Мийра с Конър, Бойл с Айона.

Отделяха доста време за тренировки, за разкриване на способностите си и напредъкът им радваше Брана. Мийра вече можеше да завихри доста приличен циклон, а връзката й с конете беше още по-силна. Когато го предизвикаха, Бойл можеше да сътвори огнено кълбо с размера на топка за голф.

Разочарован, той се отпусна на стола в дома на Фин.

— И каква полза? Когато дойде време, съм обвързан от споразумението ни да не показваме скрития си коз и мога само да го гледам лошо. А и ако можех да му дам да опита от новите ми способности, той щеше с лекотата на професионалист в тениса да върне сервиса на начинаещ като мен.

— По-вероятно е професионалистът да бъде размазан — изтъкна Конър, — ако ударът дойде от неочаквана посока. Постигнахте много двамата с Мийра с малкото, което получихте, и за малкото време, което е минало.

— Времето е проблем, нали? — продължи Бойл.

— Така си е, безспорен факт. — Фин се вторачи замислено в бирата си. — Мислехме си, че понеже той не знае, че го наблюдаваме, все някак ще научим името на демона. Сега се питам дали Кеван не го е забравил, след като демонът е част от него толкова дълго.

— Стряскаща мисъл. — Конър я прехвърли в ума си. — Ако е вярно, че не можем да го унищожим без името на демона, и ако вече няма име, което да намерим, може би трябва да използваме това на Кеван, докато правим заклинанието и за двамата.

— Може ли да е нещо толкова просто? — попита Фин.

— Няма доказателства. Но може би ще се окаже просто. Само името. Останалото е достатъчно сложно.

— И вече ни остават само няколко дни — обади се Бойл. — Остават няколко седмици до сватбата ни, а Айона не може да мисли за нея, както го правят всички жени. Не и с това нещо преди събитието.

— Може би трябва да си благодарен — подхвърли Конър. — Доколкото имам опит благодарение на приятели, които са минали по този път, някои жени направо откачат.

— Навън е — тихо каза Фин и Конър застана нащрек.

— Не го усещам.

— Крие се в сенките, но мога да го усетя там навън, опитва се да надникне вътре, да влезе в мислите ми. Изчаква, това прави. Дразни ни, следи ни, но в крайна сметка просто си запълва времето. Защото разполага, както вече го е доказал, с цялото време на света и в отвъдното.

— Не търси битка. — Сега Бойл се приведе напред. — Не че не би се изправил срещу всички ни, ако му се удаде възможност, но сега само изчаква. Има логика. Да отслаби духа ни, да изчака момента, в който сме небрежни. Сбъркали сме стратегията според мен, като мислим да го примамим обратно до колибата на Сърха, защото тогава ще разбере, че сме готови за битка.

— Трябва да го отведем там — изтъкна Конър. — Всичко зависи от това.

— Но няма нужда да знае, че искаме той да дойде. Ами ако го накараме да си мисли, че крием от него, че ще ходим там, но той е толкова хитър и могъщ, че е проникнал през защитата ни и ни е видял?

— Защо да ходим там, ако не е за битка? — възрази Конър.

— Да отдадем почит. — Разбрал идеята на Бойл, Фин кимна. — Да почетем паметта на Сърха в деня на смъртта й, да изпълним ритуал в нейна чест и може би да я помолим за помощ. Отиваме, скрити от мъгла, която сами сме сътворили, за да не може той да ни спре в желанието ни да отдадем почит или да отправим молбата си.

— А всъщност ще заемем удобни позиции за битката — довърши Бойл. — И вместо да бъдем изненадани, ние ще го изненадаме.

— О, идеята ми допада. — Конър отпи голяма глътка. — Такива се раждат от разговорите за война между мъже. Но ако някой от двама ви повтори това пред някоя от жените, ще бъда шокиран и смаян какви лъжци сте.