Нора Робертс - Магията на кръвта

— Мислех, че ще споделите с нас. — Мийра на свой ред сграбчи ръката на Брана, след като Айона се обърна, за да прегърне Фин. — Това доказва, че правдата ще победи. Ето. — Тя притисна лице към Брана и леко я залюля в прегръдка. — Доказва го.

— Отдавна беше време. — Бойл тупна Фин в гърдите. — Браво.

Конър изчака, докато Фин срещне погледа му.

— Значи, накрая си се вслушал в безкрайната ми мъдрост.

— Послушах сестра ти.

— И сега ще трябва да го правиш до края на живота си. Дължиш ми стотачка.

— Какво? О! — възкликна Фин, спомнил си баса. — Така е.

Конър стисна Фин в здрава прегръдка, после се обърна и обгърна лицето на сестра си с ръце, преди да я целуне по бузите.

— Сега вече наистина има баланс. Любовта дава светлина.

Брана стисна ръцете на брат си и на свой ред го целуна по бузите.

— Добре, хайде да вървим да изгорим негодника.

— Готови ли сме всички? — Фин изчака да потвърдят и да оформят кръга.

— Нашето място и нашето време, когато часът удари три — изрече Брана и пое дълбоко въздух. — Тази заран срещаме съдбата си.

— С юмруци и светлина влизаме в битката — продължи Бойл.

— Да сложим край на демона и вещера в тази нощ — довърши Мийра.

— Трима и трима, и трима яздим в бой. — Конър хвана ръката на Мийра, погледна към Айона.

— С кон, сокол и куче за водачи — продължи Айона.

— Докато мъглата стеле се от мен, Кеван ще види само каквото ние пожелаем.

Фин разпери ръце, сключи ги в кръг, отново ги разпери. Брана усети как мъглата я обгръща — топла и мека. Не, каза си тя, това не беше студеното и противно наметало на Кеван.

Слязоха долу и отидоха в конюшнята. Докато Брана заплиташе амулетите в гривата на Аня, Айона се приближи до нея.

— Наближава времето й да стане майка.

— Аня ли?

— След ден или два. Ще бъде готова за Аластар, ако това искаш.

— Искам го.

— Тя не се страхува. Никой от конете не е уплашен, но знаят, че ще полетят тази нощ и защо.

— Както и кучето. Готови са. — Брана погледна към Конър.

— И соколите също.

— Внимавайте какво казвате и мислите сега — предупреди ги Фин, — защото трябва да го допусна вътре, да му позволя да види достатъчно, за да повярва, че отиваме да почетем Сърха и да се опитаме да я възкресим.

Брана кимна, приклекна, за да допре глава до тази на Кател, после яхна коня. И заедно с останалите полетя в тъмата на нощта.

— Можем ли да сме сигурни, че сме скрити? — подвикна тя към Фин.

— Никога не съм използвал толкова много мъгла, но всички са скрити в нея, нали? А и от къде на къде Кеван ще ни следи по това време на нощта?

Но Фин отвори сетивата си, кръвта призова кръвта. И докато летяха между дърветата, а вятърът разкъсваше на места мъглата, той усети пробуждането.

И го сподели с Брана само с поглед.

— Трябва да се задържи, да ни даде възможност да го задържим далеч от полянката, за да имаме време да отдадем почит на Сърха и да направим заклинанието, с което ще върнем духа й при нас.

— Аз предпочитам да се бия, вместо да си приказвам с духове — измърмори Бойл.

— Тя почти го е победила — изтъкна Айона. — Сигурно знае нещо, което ще ни е от полза. Опитахме всичко. Трябва да опитаме и това. Ако се получи...

— Трябва да се получи — намеси се Мийра. — Направо полудявам от постоянното му дебнене наоколо.

— Тя е наша — каза й Конър. — Ще я повикаме и тази нощ, в годишнината от смъртта й, саможертвата й, нейното проклятие е най-голямата ни надежда.

— Не можем да чакаме още цяла година. — Брана приземи Аня, след като прелетяха над сплетените клони и лиани и стигнаха до полянката. — Няма да го направим.

Както се бяха разбрали, Фин и тримата отидоха в различните краища на полянката и всеки застана в една от четирите посоки на света. Тя започна с надеждата, че вместо да прогони Кеван, ритуалът ще му даде възможност да се промъкне и да влезе в капана им.

Тя вдигна ръце, призова севера, поръси солта. Айона пое запада. А Конър, който бе на източния край, зашепна тихо в главата й.

Той идва. Съвсем близо е.

Докато брат й призоваваше изтока, сърцето на Брана прескочи.

Първата стъпка бе дала резултат, бяха го примамили.

Фин призова юга и после и четиримата обиколиха широкия кръг и поръсиха земята със сол, докато Бойл и Мийра изваждаха инструментите за следващата част от плана.

Тя усети промяната, съвсем лек хлад, когато мъглата на Кеван се смеси с тази на Фин.

Когато затвориха преградата, която щеше да държи всички други отвън и всички вътре затворени в кръга, тя се помоли Кеван да не атакува с мъглата и вихрите си, преди да са готови.