Нора Робертс - Магията на кръвта

— Готово! — викна Айона. — Готово е. Светлината. Расте.

— Виждам ги. — Мийра, с лице, обляно в пот и кръв, крещеше с всички сили. — Виждам ги, сенките им. Върви — викна тя на Конър. — Хайде.

— Ние ще го задържим. — Бойл замахна с юмрук и огнено кълбо.

— Кълна се, че ще го задържим. Вървете. — Фин срещна погледа на Брана. — Иначе всичко е било напразно.

Нямаха друг избор, помисли си тя и протегна ръка на Конър, за да я хване и да се метне на гърба на Аня.

— Тя е ранена. Мийра е ранена.

— Трябва да им помогнем да преминат, Конър. Тримата трябва да доведат първите трима. Без тях може да не успеем да я излекуваме.

Сети се за Кател — кървеше от муцуната и от хълбока.

За Аластар, чиито копита разкъсваха телата на изчадията, за соколите, които се спускаха с крясък, разперили остри нокти.

И всичко щеше да е напразно, ако не успееха да доведат тримата на Сърха в настоящето — от плът и кръв.

Скочи с коня право в кръга, плъзна се от гърба му заедно с брат си. Стисна ръката на Айона, на Конър и усети надигането на силата, пламването на светлината.

— Тримата и трима, и трима още — викна тя. — Такова е пророчеството на магията. Елате при нас на всяка цена, появете се сега или всичко е изгубено. Застанете редом с нас в тази нощ и в името на общата ни кръв нека тази битка свърши.

Те дойдоха, тримата на Сърха. Брана с лъка, Иймън с меча си, а Тийгън с жезъла и огромен корем. Без да кажат и дума, те протегнаха ръце и тримата станаха шестима.

Избухна светлина, искряща белота и ослепително сияние. Огънят на силата се разгоря в нея, зашеметяващ, изумителен, отвъд всичко познато.

— Отдалечете го от тях! — Брана чу собствения си глас да отеква в треперещия въздух. — Имаме достатъчно сила да го повалим, но те са прекалено близо.

— Оставете на мен. — Дъщерята на Сърха, Брана, протегна ръката си, с която стискаше тази на брат си. Стрелите излетяха от колчана й, пламнали в бяло, и се забиха в земята между вълка и останалите трима.

Полудял от ярост, вълкът се обърна и се хвърли към тях.

Брана се пусна от кръга, но Конър го затвори след нея.

— Побързай — викна й той.

— Малко по-близо, още само малко. — Но бръкна в торбичката и извади отровата. Бутилката запулсира в ръката й като жива. Вълкът скочи към кръга и тя запрати бутилката към него.

Писъците му раздраха въздуха, блъснаха я с такава сила, че тя залитна. Всички създания, които Кеван бе призовал от утробата на мрака, пламнаха и техните писъци се сляха с воя на вълка.

— Не е свършило. — Айона стисна здраво ръката на Тийгън. — Докато не убием онова, което се е вселило в него, не може да има край.

— Името. — Брана залитна, но Иймън я хвана, преди да падне. — Името на демона. Знаете ли го?

— Не. Ще изгорим каквото е останало от него, ще поръсим сол върху земята.

— Не е достатъчно. Трябва да научим името му. Фин!

Тя понечи да иде при него, но той й махна да стои далеч и падна на колене до окървавеното тяло на вълка.

— Започни ритуала.

— Ти си ранен, както и Мийра и Бойл. Ще си върнеш силите, ако първо те изцелим.

— Започни ритуала — процеди той през стиснати зъби, сключил длани около гърлото на звяра. — Твоята задача е ритуалът. Това е моята.

— Започвай! — Мийра се просна на земята редом с Бойл. — И сложи край!

И тогава звъннаха със звънеца, отвориха книгата, запалиха свещта.

И започнаха да нареждат думите.

В котлето имаше кръв — от светлината и от мрака. Сенки се полюшваха наоколо като танцьори.

На земята Фин зарови пръсти в съдраната козина на вълка.

— Познавам те — изрече тихо той, вторачил се в червените очи. — Ти си мой, но аз не съм твой. — Откъсна камъка от шията му, вдигна го високо. — И никога няма да бъда. Аз съм потомък на Дайхи. Брошката се измъкна изпод ризата на Фин и очите на вълка подивяха от ужас. — Аз съм твоята смърт. Знам кой си. Стоях до олтара ти и чух прокълнатите да зоват името ти. Знам кой си.

Онова, което живееше във вълка, използва своята тъмна сила и ръцете на Фин пламнаха, кръвта му потече от раните.

— В името на Сърха те отричам. В името на Дайхи те отричам. От свое име те отричам, защото аз съм Финбар Бърк и знам кой си.

Когато го изпълни, разтърси душата му до основи. Мракът го притегли толкова силно, разкъса го толкова дълбоко. Но той се държеше на ръба с последни сили и погледна към Брана. Към нейната светлина.

— Името му е Кернунос. — Той метна камъка към Конър. — Кернунос. Унищожи го. Сега. Не мога да го удържам още дълго, много е силен. Махни я оттам. — Дъхът му пресекна, когато викна на Бойл. — Махни Мийра надалеч.