Нора Робертс - Магията на кръвта

— Вече не — прошепна Тийгън. — Аз белязах Кеван, а проклятието на майка ни беляза всички от кръвта му. А сега мисля, че тя и светлината са премахнали клеймото. Защото това не е белегът на Кеван.

— Какво говориш? Това е... — Фин се извърна да погледне и върху рамото си, където бе носил белега на Кеван от осемнадесетата си година, сега видя келтския символ на триединството, трикветрата.

Знакът на тримата.

Това го зашемети повече от огъня на отровата, повече от ослепителния пламък на светлината.

— Изчезнал е. — Докосна с пръсти мястото и не усети никаква болка, никаква тъма, никакво подмолно притегляне. — Свободен съм от него. Свободен.

— Ти бе готов да дадеш живота си. Кръвта си — осъзна Брана и очите й запариха от чиста радост. — Неговата смърт дойде от твоята волна саможертва. Ти развали проклятието, Фин.

Тя сложи ръка върху неговата, над знака на тримата.

— Ти спаси себе си, а мисля, че спаси и духа на Сърха. Всички ни.

— Някои от нас също участваха — напомни й Конър. Но се ухили на Фин. — Чудесен белег. Мисля, че останалите трябва да си направим такива татуировки.

— Харесва ми — заяви Мийра и избърса сълзите си.

— Имаме да мислим за много други неща преди татуировките. — Бойл протегна ръка надолу. — Ставай вече. — Грабна ръката на Фин и после здраво го стисна в прегръдка. — Добре дошъл обратно.

— Радвам се, че съм тук — каза той, когато Айона просто се вкопчи в него и тихичко захлипа. — Но, Господи, искам да се върна у дома. Трябва да довършим нещата тук. — Той целуна Айона по главата. — Трябва да сложим край и да живеем свободно.

— Така и ще направим. — Иймън протегна ръка и стисна здраво десницата на Фин. — Когато имам син, той ще носи твоето име. Братовчеде.

Изгориха пепелта, използваха още бял огън, обърнаха земята, разпиляха пепелта, поръсиха отгоре й сол.

После застанаха насред полянката в тишина.

— Готово. Приключихме с това. — Брана, дъщерята на Сърха, отиде до гроба на майка си. — И тя е свободна. Сигурна съм.

— Почетохме саможертвата й, изпълнихме дълга си. И сега усещам как домът ни зове. — Иймън хвана Тийгън за ръка. — Но мисля, че пак ще се видим.

Конър извади белия камък от джоба си и се загледа в сиянието му.

— Вярвам в това.

— Ние сме тримата — каза Брана, — каквито сте и вие, каквито са и те. — Тя махна към Фин, Бойл и Мийра. — Ще се срещнем пак. Бъдете благословени.

— И вие също. — Тийгън хвърли поглед през рамо към гроба на майка си, но вече бе започнала да избледнява. — Тя много харесваше зюмбюли. Благодаря ви.

— Свърши. — Мийра огледа полянката. — Иска ми се да танцувам, но вътрешно цялата треперя. Какво ще правим сега, след като всичко свърши?

— Ще хапнем здраво на закуска. Зората пукна. — Конър посочи на изток, към бледото розово зарево на хоризонта.

— Ще се върнем у дома — съгласи се Айона, после се разсмя, когато Бойл я завъртя в прегръдка. — И ще останем заедно за малко. Просто ще бъдем заедно.

— Ще дойдем след минутка. Искам само още миг да остана тук. Само за минутка — обърна се Фин към Брана.

— Ако се забавите, аз ще приготвя яйцата, а тя ще се оплаква. — Но Конър целуна ръката на Мийра, после се качи на коня си.

Айона им хвърли един последен поглед, допря ръка до сърцето си, после я разпери към Фин и Брана и направи красива дъга над главите им.

— Има най-милото сърце — тихо каза Фин. — А сега... — Той завъртя Брана с лице към себе си. — Тук, където за първи път ми се отдаде. Където всичко започна и където сложихме най-сетне край, искам да ти задам един въпрос.

— Не отговорих ли на всички?

— Не и на този. Ти, Брана, ще споделиш ли с мен живота, за който някога мечтахме? Животът и семейството, и всичко, което някога си представяхме заедно?

— О, да, Фин. Искам да споделя всичко това и още много. Всички нови мечти, които ще имаме. И новите ни обещания.

Тя се сгуши в прегръдките му.

— Обичам те. Винаги съм те обичала и вечно ще те обичам. Ще живея с теб в прекрасната ти къща и ще имаме колкото деца поискаме, и никое от тях няма да носи белег. Ще пътувам с теб, ще ми покажеш света.

— И ще правим вълшебства.

— Днес и завинаги.

Тя го целуна до колибата на Сърха, където стената от преплетени клони и лиани бе изчезнала, където цъфтяха зюмбюлите и малката дъга грееше над всичко.

После полетяха заедно с коня, кучето и сокола към утрешния ден.

Nora Roberts

Оригинално заглавие: BLOOD MAGICK

Copyright © 2014 by Nora Roberts

All rights reserved.

© ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“, 2015 г.