Нора Робертс - Магията на кръвта

— Тиара... може и да ми хареса, а на нея ще й даде поне частица от принцесата, за която мечтае.

— Можеш да избереш три рокли, които с удоволствие би облякла. Изпрати й снимките и я помоли да избере вместо теб.

Мийра вдигна чашата си вино.

— Много си хитра.

— И още как.

В този момент влязоха Бойл и Айона и Брана се помоли мислено Мийра да продължи да счита хитростта й за комплимент и след като чуе какъв избор им предлага.

Изчака Мийра да сипе вино на останалите, докато Фин и Конър също дойдат, а после помоли всички да седнат около масата, тъй като има нещо за обсъждане.

— Случило ли се е нещо днес? — попита Мийра.

— Не днес. Може да се каже, че се случи преди известно време и оттогава работя върху идеята. — Директен подход, напомни си Брана. — Казах ви всички думи, които произнесох в деня, когато с Фин довършихме втората отрова — започна тя.

И завърши:

— Може да бъде направено и ние четиримата сме съгласни. Но изборът е ваш.

Последва дълга тишина.

Бойл наруши мълчанието.

— Това е някаква шега, нали?

— Не е. — Айона погали ръката му. — Мислим, че можем да го направим, но вие с Мийра трябва да вземете важно решение.

— Да не би да искате да кажете, че можете да превърнете във вещери мен и Бойл и трябва само да се съгласим?

— Не е точно така. Вярвам, че във всеки от нас има семенца на силата — продължи Брана. — У някои хора те покълват и порастват повече, отколкото у други. Инстинктите, чувствата, усещането, че си правил нещо и преди или си бил някъде. Това, което ще ви дадем, само ще подхрани тези семенца.

— Като тор? — подхвърли Бойл. — Звучи ми като цяла количка силен тор.

— Ще си бъдете същите хора. — Конър разпери ръце. — Същите хора, но с някои заложби на магически способности, които могат да се развият и усъвършенстват.

— Ако си мислите да ни защитите допълнително...

— Има го и това предимство. — Фин прекъсна Бойл със спокоен тон. — Но целта е, както каза Брана, да се получи баланс. В тълкуванието на пророчеството.

— Трябва да се разтъпча. — Бойл стана и започна да крачи напред-назад. — Искате да ни дадете нещо, което ни липсва.

— Според мен не ви липсва нищо. Нищо — повтори Брана. — И също така вярвам, че това винаги е било писано да се случи. Било е писано, но досега не сме го видели или разбрали. Може и да бъркам, но дори и да съм права, ще намерим друг начин, ако вие сметнете, че не е добра идея.

— Струва ми се погрешно да се отказвате от нещо, което имате, за да добавите нещо към нашите качества — каза той. — Сърха е останала почти без сили, правейки същото.

— И аз се притеснявам от това — намеси се Мийра. — Отдаването на силата й е струвало живота.

— Тя е била сама и е дала всичко, което има, на тримата. Ние сме четирима и ще дадем малка част от онова, което имаме, на вас двамата. — Конър й се усмихна. — Проста аритметика.

— Има и още нещо, което трябва да изберете, в случай че приемете първото предложение. Може да бъде и само трима към двама — добави Фин. — Онова, което аз мога да споделя, има и частица от Кеван, затова трябва да помислите и над този въпрос.

— Или всичко, или нищо — сопнато отвърна Бойл. — Не ни обиждай.

— Съгласна съм. — Мийра отпи голяма глътка. — Всичко или нищо.

— Помислете колкото ви е нужно. — Брана се изправи. — Питайте каквото ви хрумне и ще се опитаме да отговорим. И помнете, че каквото и да изберете, вие сте ни много скъпи. Сега да хапнем и да оставим всичко друго настрани, освен ако нямате някакви въпроси.

— Да хапнем — измърмори Бойл под нос и продължи да крачи наоколо, докато другите подреждаха масата. После Айона отиде при него и просто го прегърна.

Той въздъхна дълбоко, срещна погледа на Мийра над главата на Айона. Отговорът на Мийра бе само вдигане на рамене.

— Ако се съгласим, как ще се случи? — поиска да знае той.

— Горе-долу както Сърха е направила с децата си — обясни Брана. — Поне в основни линии. С някои промени, разбира се, за да отговаря на нуждите ни.

— Ако се съгласим — обади се и Мийра, — кога може да се направи?

— Тази вечер. — Конър махна с ръка да възпре възражението на сестра си. — Използват „ако“ само проформа. И двамата са решили да се съгласят, защото и те като нас знаят, че това е още един отговор. Затова да го направим тази вечер чисто и просто, така че да имат повече време да свикнат с новото в себе си. — Сипа си голяма порция от пюрето и подаде купата на Мийра. — Не съм ли прав?

— Адски самоуверен си, Конър, но си прав. Хайде, Бойл, да хапваме, и то добре, защото това е последното ни ядене каквито сме сега.