Нора Робертс - Магията на кръвта

— Нищо няма да се промени в тялото и душата ви. — Айона потри с длан ръката на Бойл. — Това е... Представете си го като ново умение или талант.

— Като уроци по пиано — обади се Мийра и разсмя до сълзи Брана.

След това хапнаха и поговориха, разчистиха масата и пак поговориха.

После шестимата отидоха в ателието на Фин.

— Кеван не бива да вижда какво правим тук — каза Брана на Фин.

— Няма да види. Закрил съм прозорците и вратите отдавна, но още едно було няма да е излишно. Добави и своята защита. Имам всичко необходимо. Прочетох бележките ти — обясни той. — Ще приготвя каквото е нужно и ще го оставя на твое разположение.

— Той обаче ще усети нещо, нали? — Айона хвърли поглед към прозорците. — Силата усеща силата.

— Може и да усети, но няма да знае какво става. — Конър хвана Мийра за ръка. — Ти си любовта на живота ми преди и след това.

— Много хубаво, но се надявам да получа достатъчно от каквото имате да ни дадете, за да мога да те разтърся здравата, ако е нужно.

— Ти вече го правиш. — Той я наведе драматично назад и я целуна страстно.

— Много спокойно приемаш всичко — подхвърли Бойл.

— По-нервна съм и от котка в кучешка колибка. — Мийра притисна длан до стомаха си. — Но да бъдем честни, Бойл, през целия си живот сме били свидетели какво е магията и какво означава. И четиримата до нас са ни показали колко високо трябва да се цени и уважава този дар и така и ще бъде. А колкото повече си мисля за това, толкова повече ми допада идеята да мога да отвърна с още нещо на Кеван и господаря му.

— И това го има, определено, не мога да отрека, че си го мисля и аз. Макар да предпочитам да използвам юмруците си.

— Ти си безкрайно щедър човек, Бойл, затова не разбираш, че тази вечер ти си този, който ни дава нещо, а не ние на теб. — Айона хвана дланите му. — Ти даваш. — После отстъпи назад. — Искаш ли нещо от нас, Брана?

— Три капки кръв от всеки, който дава от силата си. Само три. Но първо да направим кръг, да запалим огън, който да го освети. В твоя дом сме, Фин. Ти започни.

— Тук и сега кръгът е сътворен, за да предпазва всички вътре, и нека вътре в него ритуалът да започне. Пламъци да се надигнат, но не да изгорят, в светлината нашата сила ще се разкрие. Затваряме вратите, пускаме резето. Да се върне обратно каквото и да почука.

Фин очерта кръг от огън около всички тях, от хладен и бял пламък.

— Свързани сме — започна Брана. — Сега, в миналото и завинаги. Макар и не чрез плът и кръв, а със сърце и дух. Ще скрепим тази връзка тук с дар, който даден и приет е доброволно. Съгласни ли са всички? — попита Брана.

— Съгласни — отвърнаха останалите.

И тя започна.

— Вино и мед, сладко и тъмно. — Сипа и от двете в купа. — За да помогне на искрата вътре в теб да пламне. Билково масло и радостни сълзи примесени са вътре, за да заглушат страха ти. От сърцето ми три капки кръв. — Тя убоде китката си близо до пулсираща вена и добави три капки в чашата. — Сестро, братко мой, споделям светлината си и с двама ви.

Тя подаде купата на Фин.

— От сърце и от душа аз давам капки три от кръвта си. Сестро, братко мой, споделям светлината си и с двама ви.

Когато свърши, прехвърли купата на Конър.

— В нов път поемате сега и давам ви три капки от моето сърце. Любима, братко мой, споделям светлината си и с двама ви.

И беше ред на Айона.

— Ти си моето сърце, мойта светлина, която грее силно в мрака. От туптящото ми сърце за сестрата и любимия човек една, две и три. Споделям светлината си и с двама ви.

— Запечатан с огън, чист и бял, дара си ний даваме в таз нощ. — Брана взе купата, вдигна я високо и вътре блесна бял пламък. — Благословен е този дар и онези, които го приемат, знаят, че от правдата сме всички водени. От купата за един, за двама сипваме ний таз светена отвара.

Течността в купата се издигна на фонтан, раздели се надве и всяка струя се изви в дъга към очакващата я чаша.

Брана даде знак на Конър и Айона.

— Най-близките ще трябва да предложат дара.

— Добре. — Айона взе едната чаша и се обърна към Бойл. Докосна бузата му, после му подаде чашата. — На това място и в този час поднасяме ви тази сила. Ако избрал си по своя воля да я приемеш, отвърни ми с тези думи: „Приемам я в тялото си, в сърцето и душата си по своя воля. Както казахме, да бъде тъй“.

Той повтори думите, поколеба се само за миг, после впери поглед в очите й. И изпи отварата.

Конър се обърна към Мийра, изрече думите си и нейните също.

Тя му се усмихна широко, не можа да се сдържи, отпи от чашата.