Катрин Смит - Невинна съблазън

— Да разнообразим ли? — попита я.

Тъмните й блестящи очи срещнаха неговите иззад пищната маска.

— Как, сър?

Гласът й накара тялото му да потръпне в очакване. Беше по-дълбок от този на Роуз и по-гърлен, но почти толкова привлекателен, че тялото му да реагира мигновено, поставяйки го в ситуацията да се притеснява дали няма да се изложи пред всички със скандално забележима ерекция на толкова публично място.

— Както пожелаеш — почти изръмжа той. — Ще ми бъде достатъчно просто да гледам как се движат прекрасните ти устни, докато ми говориш.

Примигна смутено — явно не беше свикнала с подобни комплименти, още по-малко с умели флиртаджии като него. Тя наистина беше съвършена.

— Ласкаете ме. Може да нямам никакви умения да водя диалог. Ще ми бъде неприятно да ви отегча.

— Намирам ви за удивителна — поклати той глава в знак на несъгласие.

— Сър, та вие едва ме познавате — отбеляза тя и наклони глава с леко присмехулна усмивка.

Грей я притисна към себе си. Бедрото му се отърка в нейното. Сякаш се хвърли в открит огън — толкова силен бе шокът за тялото му.

— В сърцето ми сме много интимни приятели.

Тя понечи да възрази, но той й отне тази възможност, покорявайки устните й със своите. В центъра на балната зала той я целуна страстно и завладяващо. Жаден и любопитен, езикът му дразнеше нейния и разпалваше опасен огън в двама им. Чувстваше нарастващата възбуда на крехкото й сладко тяло, което тя притискаше плътно към неговото. Езикът й погали неговия и пръстите й се впиха в рамото му, облегната почти изцяло на ръката му. Имаше вкус на шампанско и топла сладост, а устните й бяха точно толкова изкусително сочни, колкото той си представяше. Той не беше агресивен в желанието си, но тя и за миг не можеше да се съмнява в намеренията му.

По дяволите, никой дори на километри разстояние не би се усъмнил в намеренията му към нея!

Когато най-сетне вдигна глава, прекъсвайки целувката им, тя го прикова с леко замаян поглед зад коприненото прикритие на маската си. Прокара език по устните си и Грей изпита необичайно чувствена сигурност, че тя иска да попие и задържи вкуса му върху тях.

— Нека не играем игрички, любима — промълви той с устни все така опасно близо до нейните. — Мигът, в който те видях, побързах да предявя претенциите си към теб, преди друг мъж дори да си помисли да опита.

— Така ли? — Тя звучеше искрено изненадана и зарадвана.

Грей потисна изръмжаване и успя да се усмихне. Пусна ръката й и от вътрешния си джоб извади ключа, който му бе дала Виен ла Рийо. Той вдигна лъскавия метал пред очите й, за да го види, преди нежно да го плъзне между гърдите й. Тя ахна при допира на студения метал до топлата й кожа и застина, когато пръстите му я погалиха. Кожата й беше нежна като коприна. Той искаше да нарисува с език едва забележимите светлосини венички под повърхността й и да вкуси солта на кожата й в дълбоката трапчинка, където пусна ключа.

Но това не беше мястото.

— За личните ми покои е — обясни той. — Да се срещнем ли там, или ще разбиеш сърцето ми и ще ми откажеш?

Няколко болезнено дълги минути той очакваше отговора й със затаен дъх. Докато в един миг пръстите й се сключиха върху неговите на гърдите й и закачлива усмивка изгря на устните й.

— Не бих могла да живея с вината за разбитото ви сърце, сър.

— Колко време ти трябва? — Господи, бе по-нетърпелив и от юноша.

— Десет минути — отвърна тя неочаквано. — Поносимо ли е?

Не, да те вземат дяволите!

— Пет?

Нямаше съмнение, че по тялото й премина тръпка, нито че причината е изгарящото ги взаимно желание.

— Както пожелаете.

Някак си Грей успя да я пусне и й позволи да се отдалечи от него. Жадният му поглед проследи как тя прекоси дансинга и се отправи към един от изходите по дългата страна на залата. За момент тя спря и погледна през рамо към него. Вероятно бе трик на въображението му, но му се стори, че разпозна желанието в погледа й въпреки разстоянието.

Пет минути. Не бяха толкова много. Едва триста секунди. Какво пък, прекарваше повече време пред огледалото, за да се увери, че изглежда добре, преди да излезе. А и нямаше да е добре за него да изглежда твърде нетърпелив, нали? Не би желал любовницата му да знае колко точно отчаяно иска да я люби.

Отне му трийсет секунди да напусне балната зала и да излезе на задното стълбище. И все пак й обеща, че ще й даде пет минути, преди дори да се приближи към стаята. Трябваше да изчака още.

Прикри се в сенките, докато търпението му се изчерпа. Две минути по-рано закрачи навътре по покрития с плюшен килим коридор.