Катрин Смит - Невинна съблазън

— С уединена стая, мадам. Имате ли свободни?

Тя се усмихна с яркочервените си устни, но очите й останаха нащрек.

— За вас, Ваше благородие? Разбира се. — Дългите фини пръсти се плъзнаха в гънките на роклята й и извадиха малък месингов ключ на тънка верижка. Тя подаде ключа на Грей.

— Последната стая вдясно по коридора. Ще бъдете напълно необезпокоявани.

Крехкото ключе беше топло от досега с кожата й и Грей го стисна здраво в дланта си.

— Благодаря ви. Естествено, ще я впишете на сметката ми.

— Разбира се. — Тя наклони глава. — Да изпратя ли и бутилка шампанско?

— Да, моля. — Той пусна ключа в джоба си. — А сега, ако ме извините?

— Приятна вечер, сър. — Тя му се усмихна отново, мило, но не угоднически.

Грей кимна и забърза по стълбите. Забави забързания си ход едва когато стигна в основата им. Нямаше да е добре да изглежда прекалено нетърпелив.

Влезе в балната зала и запримигва, за да привикнат очите му с по-ярката светлина в помещението. Не беше свикнал да е така открит сред толкова хора. Обикновено се спотайваше в сенките и на всяка цена избягваше да бъде забелязан.

Над главите на гостите проблясваха полилеи, но най-много светлина струеше от газовите лампи, маскирани като антични факли. Залата беше осветена, но не прекалено. Дамите нямаше да се притесняват, че тенът и извивките им ще бъдат обект на твърде обстойно разглеждане и ожесточено обсъждане.

Просторното помещение беше като отворена кутия шоколадови бонбони, украсени в различни нюанси на сметановото, шоколадовото и златистото. Декорацията в салона също беше съвършено балансирана да излъчва елегантност и финес, вместо вулгарното парадиране, което беше най-честият резултат напоследък. Светлината, когато вече привикна към нея, беше отлично подбрана да не дразни очите, но и да позволява ясно разпознаване на събеседниците, а музиката галеше ушите и изкушаваше тялото, без да елиминира възможността за приятен разговор.

Не че беше в настроение да разговаря.

Почти никой не поглеждаше към него, докато крачеше из залата, което напълно го устройваше. Маскените балове като този бяха известни със своята дискретност и анонимността на гостите си. Но винаги се срещаха и хора, които разпознаваха властта и високото обществено положение, когато ги забележеха. Той предпочете да ги игнорира, търсейки с поглед една конкретна личност. Забеляза я случайно. Тя беше сама, застанала в периферията на дансинга с блуждаещ из залата поглед, сякаш търсеше някого.

Погледът й срещна неговия и го прикова на място. По тялото му премина мълниеносна тръпка. За миг бе готов да се закълне, че се познават, но после отхвърли тази възможност като игра на светлината, защото чувството премина като мигване.

Тя стоеше плахо и търпеливо като газела, докато той се приближаваше; готова да избяга в миг, ако той направеше грешно движение.

Търпение, Кейн, повтори си той. Търпение.

Той се приближи към нея с бавна и непринудена стъпка. На височина достигаше до брадичката му и затова наклони глава назад, за да го погледне в очите. Сочните й устни се разтвориха, разкривайки за миг изкусително розово езиче. Той искаше да я докосне, да почувства сочната й влага с върховете на пръстите си. Искаше да я вкуси с език.

Подаде й ръката си, прикрита от ръкавица.

— Много бих искал да танцувам с вас, мадмоазел.

Нямаше и следа от колебание, когато тя преплете облечените си в коприна пръсти с неговите.

— Не бих си и помислила да ви откажа, милорд.

Надолу по гърба му премина приятна тръпка на очакване, докато я водеше към дансинга, където другите двойки бързо ги понесоха в ритъма на своите пируети и завъртания.

Отказ?! Не тази вечер нямаше да има никакви откази.

Когато той й предложи ръката си, тя я пое. Дългите й деликатни пръсти потрепнаха едва доловимо, когато той сключи своите здраво около тях. Той я заведе на дансинга при другите двойки и двамата изпълниха много по-чувствена версия на валса, отколкото някой беше наблюдавал в тази зала. За него това беше повече от добре дошло извинение да я притиска близо до себе си. Пристегнати в корсет, гърдите й се издигаха и спускаха с ритъма на дъха й под пръстите му. Той я притесняваше — учестеното издигане и спускане на великолепните й гърди го доказваше дори по-красноречиво от притеснението й да срещне погледа му.

Тръпнещото очакване беше нещо хубаво, но той не искаше да я изнервя, още по-малко да я плаши. Предпочиташе я точно толкова нетърпелива да бъде с него, колкото беше и той да я вкуси и покори тази нощ.