Катрин Смит - Невинна съблазън

Арчър, по-малък от него с незначителните десет месеца, седеше с него. По-младият Кейн не притежаваше придирчивостта на брат си по отношение на жените и беше готов да танцува и да се забавлява безрезервно с всяка, която го пожелае и покани. Приличаше малко на състезателен кон, готов всеки миг да хукне в надпреварата.

— За бога, Арч. — Грей не успя да скрие раздразнението в гласа си. Беше влудяващо и унизително брат му да кръжи около него като бавачка около невръстно дете, особено когато за всички бе видно, че Арчър предпочита да е на друго място. — Ако топките ти са толкова натежали, отиди си намери някоя дама, която с удоволствие ще те избави от мъките ти, и ме остави на мира.

Арчър се скова върху кадифения стол. И той като брат си носеше семпла черна маска.

— Топките ми са си съвсем добре, благодаря. Виждаш ли нещо, което ти харесва?

Отмествайки поглед към бляскавия хаос на тълпата под себе си, Грей сви безразлично рамене.

— Не още.

— Не разбирам невъзможните ти критерии. Чифт красиви очи, мила усмивка и чувствена природа не са ли напълно достатъчни за теб?

— Не — отвърна той, без да отмества погледа си от танцуващите. — Не са ми достатъчни. — Интересите на Грей спрямо потенциалната му партньорка далеч не бяха толкова повърхностни и благородни. Желанията му се простираха далеч отвъд приятната компания и подозрително приличаха на силна обсебеност.

Всичко, което той изискваше, беше гъста, тъмнокафява коса, чувствено извити устни и сочна фигура. Това му беше достатъчно, за да се преструва, че партньорката му е жената, която наистина иска.

Роуз . За последен път очите му пируваха с прекрасните й извивки и блясъка на големите й красиви очи преди няколко месеца, когато посети имението си в Кент. Брамсли беше достатъчно близо, за да го посещава и по-често, ако реши, но все пак достатъчно далеч от Лондон, за да може винаги да си намери извинение и да не отиде. Защо тогава да се измъчва с тази агония повече от необходимото?

Цялото бреме на това доброволно наложено мъчение се спусна на плещите му, докато наблюдаваше веселбата на събраните под него хора от тъмнината на собствената си изолация. Безшумен като сянка, той допи шампанското си и постави празната чаша на масата до себе си. Беше търпелив ловец, но гладът му превръщаше опънатите му нерви в оголени, болезнено чувствителни нишки.

И въпреки това, щеше да почака.

— А, ето там има едно красиво малко птиче, което изглежда ентусиазирано да си свие гнездо. — Арчър се наведе напред на стола си, а изсеченото му лице изразяваше напрегнато очакване. И двамата братя имаха еднакво гъста и чуплива коса, но тази на Арчър беше черна, докато косата на Грей беше по-скоро червеникава. Светлосините им очи бяха еднакви, макар че веселието искреше по-ярко и по-често в погледа на Арчър. Грей беше сигурен, че собствените му скули не са така високи, нито носът му бе така остър. И все пак, въпреки видимите им разлики, никой не можеше да отрече общия им произход. Родът на Кейн се разпознаваше непогрешимо. По-младият им брат Тристан и сестра им Бронте бяха живото доказателство.

Следвайки погледа на брат си, Грей забеляза стройна жена с кестенява коса и трудна за определяне възраст, която стоеше в края на дансинга, загърната в опушено зелена наметка. Беше очевидно, че си търси компания, от начина, по който погледът й мързеливо обхождаше гостите в помещението.

Преди време тя определено щеше да разбуди апетита на Грей. В един момент буквално всяка жена в този клуб би била подходяща да утоли апетитите му, но не и сега.

Дамата вдигна глава, очите й проблясваха иззад виолетова маска, обточена с пухкави пера. Погледът й се спря на Арчър и на сочните й устни разцъфна усмивка. Братът на Грей се усмихна в отговор.

— Ще ме извиниш, нали? — Арчър вече се беше изправил.

Грей го отпрати по пътя му с едно лениво махване на ръката. Колкото и да обичаше брат си и да се радваше на компанията му, предпочиташе да остане сам.

Арчър го потупа по рамото.

— Ще се видим утре сутрин. — Беше всеизвестен факт, че Арчър никога не се прибираше преди зазоряване, напускайки с неохота сластните прегръдки на дамата си за нощта. Грей, от друга страна, никога не се задържаше достатъчно дълго, за да създава погрешни впечатления.

Грей реагира с леко килване на главата си настрана.

— Ще те очаквам на закуска.

Не откъсваше поглед от забавата, но долови с периферното си зрение оттеглянето на Арчър. Останал сам на терасата, Грей въздъхна, тежко и се отпусна на стола, изпружвайки крака пред себе си.