Лорън Донър - Слейд

— Не знам — рече Брас колебливо. — Ако хората искат да ни причинят неприятности, подпалването на хотела ще бъде добър начин. Това е най-голямата сграда в Резервата. Тревожа се, че нашите жени могат да бъдат хванати в капана на пожар, ако настаним всичките на последния етаж.

— Прав си — съгласи се Слейд. — Идеята ти е добра, Триша, но просто няма къде да ги настаним. Не можем да ги изложим на опасност, дори рискът да е минимален. Колкото и да ни е необходима помощ, не мога да ги помоля да делят стая с мъжете.

— Може да докарате няколко каравани — повдигна рамене Триша. — Жените нямат нищо против да споделят помежду си стаите, а освен това ще работят на смени, нали? Паркирайте ги в дивата зона и питайте Валиант и другите, дали са съгласни да ги държат под око. Освен това, могат да помогнат при възстановяването на хижата. Така няма да има причина да се изпращат строителни работници там.

Слейд се усмихна.

— Искаш ли моята работа? Изглежда се справяш по-добре от мен. Никога не бих се сетил да питам нашите жени дали искат да ни помагат.

— Тя е лекар — засмя се Брас. — Много по-умна е от нас.

— Не знам — усмихна му се Слейд. — Тя не може да различи задник от…

— Млъкни! — прекъсна го развеселена Триша и го срита под масата. — Много добре ги разграничавам.

И двамата мъже се усмихнаха, докато тя клатеше глава към тях.

— Ти нямаше ли разговор по телефона, Слейд? Трябва да се обадиш на Джъстис, преди да си легне, за да има време да поговори с жените. Колкото по-бързо вземат решение, толкова по-скоро ще имаш допълнителна помощ тук. — Подари му една усмивка. После се обърна към другия мъж: — А ти, Брас. Има дрехи, които трябва да се изперат. Нали каза, че ще правиш всичко, за да не се натоварвам. Хайде, хоп! Това няма да се свърши от само себе си.

— Казах, че ще чистя. Никога не съм споменавал нищо за пране. — Брас се изправи. — Мразя да сортирам и сгъвам дрехи! — Въздъхна. — Но ще го направя заради теб.

— Аз отивам да спя. Лека нощ!

— Тя е толкова властна — засмя се Брас.

— Знам, но има сладък задник. — И Слейд се засмя. — Когато ми се развика или стане много взискателна, винаги след това затръшва вратата. Като гледам задника й, докато излиза, не ми пука дали е властна.

Триша спря на стълбите и се усмихна. Поклати глава и се прибра в спалнята.

Изумена, Триша се опита да скрие ужасената си реакция. Задържа на лицето си пресилена усмивка, докато мускулите на бузите й я заболяха. Развеселеният израз на Брас бе очевиден, но той не се смееше. Слейд не се сдържа и, приведен на две, с ръце на корема, се заля от смях, докато му излязоха сълзи в ъгълчетата на очите. Валиант изръмжа:

— Какво му е толкова смешно?

— Нямам представа — излъга Триша. — Мисля, че понякога поведението му е под всякаква критика.

Слейд незабавно спря да се смее, стрелна я с поглед, а очите му се присвиха опасно. Те й изпращаха обещание, че скоро щеше да си го получи. Младата жена отмести взор с усмивка, надяваше се, че той ще пробва да я ближе до смърт, но веселието й бързо угасна, когато отново съзря масата.

Опита се да не зяпа голямото парче сурово месо, увито в найлон, което Валиант току-що бе донесъл в трапезарията. Не беше сигурна какво е, но изглеждаше достатъчно голямо, за да бъде тяло. Боже, надявам се, че е животно!

— Много е мило от твоя страна да ни донесеш… толкова много. Това ще ни стигне за една седмица. — Или един месец , добави тя тихо. Отклони вниманието си от опакованото месо и се усмихна широко на Валиант. — Какъв е поводът?

— Слейд ме информира, че ти си предложила да питат нашите жени дали искат да дойдат тук. Вчера пристигнаха двадесет. Видях някои от тях отдалеч и съм много доволен от избора. Помолих те да ми намериш една жена, а ти ми доведе много, за да се запознаем. С това исках да ти изкажа благодарността си. Знаех, че ще бъде невъзпитано, ако донеса целия труп, така че го одрах и изчистих. Дори отрязах крайниците и главата. — Огромният мъж посочи голямото нещо на масата. — Увих го, за да не капе кръв по килима ви.

— Това е много мило. — Въпреки ужаса, в старанието си да бъде учтива, Триша пристъпи напред. Приближи до него и спря. — Може ли да те прегърна, за да ти изкажа моята благодарност?

Той се намръщи.

— Защо искаш да ме прегърнеш? Нали току-що каза благодаря!

— Това са човешки неща — усмихна се Брас. — Изглежда те се прегръщат един друг. Проста работа, Валиант. Мен ме тормози, когато понякога не й давам да ми направи същото. Хубаво е.