Лорън Донър: Слейд

Исполинът въздъхна дълбоко.

— Предполагам, че съм длъжен да привикна към докосванията, след като искам да си имам партньорка. — Той разтвори ръце: — Давай! — Изглеждаше напълно отвратен.

Слейд избухна в друг пристъп на смях, но Триша не му обърна внимание. Тя се изправи на пръсти, за да прегърне огромния мъж. Валиант остана неподвижен, докато младата жена го прегърна бързо около кръста, преди да отстъпи назад.

— Не беше толкова лошо, нали?

— Не. Ти миришеш хубаво. — Той сви рамене. — Това не е лошо.

— Благодаря. — Погледна към увитото парче месо и се обърна към Слейд: — Защо да не си направим барбекю? Ти и Брас го разфасовайте, малко ще отделим за вечеря, а останалото ще го замразим.

Слейд се усмихна на големия, приличащ на лъв, мъж.

— Звучи страхотно. Благодаря ти, Валиант! Искаш ли да останеш за вечеря?

Исполинът поклати глава.

— Предстои ми да се срещна с жените и да си намеря половинка. — И избяга от къщата.

Триша посочи найлона, оцветен отвътре от кръвта, и прошепна, в случай, че Валиант все още можеше да чуе:

— Какво е това?

— По дяволите, ако знам — сви рамене Слейд.

— Предполагам, че е елен — прошепна Брас. — В дивата зона има много. Еленови пържоли звучи добре. — Той се приближи до масата. — Хайде да го занесем в кухнята.

— Изнесете го на задната веранда, моля ви. — Младата жена незабавно се отдръпна. — Така, след като го разфасовате, може да измиете пода с маркуч.

— Да — ухили се Слейд. — Така, след като го разфасоваш, може да измиеш пода с маркуча, Брас.

— Ти ще ми помогнеш — изръмжа му той. — Аз не съм касапин.

— Нито пък аз.

— Е, не гледайте мен — намръщи се Триша, когато и двамата се обърнаха и се взряха в нея.

— Ти си лекар и би трябвало да си добра в рязането. — Слейд се усмихна с надежда.

— Няма начин. Ъъъ. Ще ми стане лошо. Забравихте ли, че съм бременна? Чувствам, че ми се повдига само при мисълта какво трябва да се направи. — Тя сложи ръце на корема си и запърха с мигли към насреща му. — В края на краищата, ти си големият хищник. Нали все това ми повтаряш? Така че отивай… намери един нож и действай!

— Толкова властна — изпъшка той.

Жената се засмя.

— Искаш ли да видиш как затръшвам вратата?

Брас се усмихна.

— Ти гледай задника й, а аз ще потърся остри ножове и торбички за пакетиране.

Триша се обърна, завъртя дупе пред Слейд и му се усмихна през рамо.

— Обади ми се, когато сте готови. Отивам да се съблека гола и да се изкъпя. Благодаря ви!

— Дразниш ме.

Тя закрачи към стълбите.

— Прав си. Извикай ме, когато вечерята е готова. Ти си най-добрият!

— Продължавай да вървиш — изръмжа Слейд. — Разклати го малко, сладурче.

Триша влезе в спалнята все още много развеселена. Бяха върнали част от дрехите й тази сутрин. Някой ги беше спасил от разрушената хижа. Извади една лятна рокля и бельо от скрина и отиде в банята.

Застана пред огледалото и започна да изучава голото си тяло. Въпреки ранния етап, бременността вече й личеше. Притесняваше се малко, че никой не знаеше какво да очаква, а това можеше да е опасно. Вече бе свикнала със сутрешното неразположение, което определяше бременността като странна още от самото й начало.

Слейд я бе вкарал тайно в новия медицински център рано тази сутрин, преди изгрев-слънце, където имаше ултразвуков апарат. Обектът все още не работеше, но оборудването бе доставено. Размерите на бебето бяха по-големи от нормалното. Това я накара да се чуди колко ли щеше да бъде голямо то при раждането. Плодът се развиваше добре, но с ускорени темпове. Начинът, по който Слейд се бе усмихнал при вида на детето му, й бе стоплил сърцето. Не се съмняваше, че и той иска бебето толкова, колкото и тя.

Гените на бащата бяха смесени с кучешки, а при тях бременността е далеч по-кратка от човешката. Безпокоеше се, че малкото расте и се развива по-бързо, заради променената ДНК на Слейд. Необходимо бе да следи много отблизо промените в плода, за да е наясно с нещата, и да се опита да определи датата на раждането. Беше говорила с Джъстис по телефона и го бе помолила за повече медицинско оборудване, за да направи анализа. Бе й обещал, че ще получи каквото пожелаеше.

— Какво гледаш?

Слейд влезе в банята и приближи зад нея. Прегърна я през кръста и нежно постави длани върху заобления й корем. Докато го галеше, погледите им се срещнаха в огледалото. Целуна я по върха на главата.

— Какво виждаш? — Облегна се на него.

— Притеснена си.

Тя се усмихна.