Лорън Донър - Слейд

— Най-после е чисто.

Брас се намръщи.

— Още преди два часа ти казах да отидеш да си легнеш. Бременна си. Ако беше почакала, Слейд щеше да ми помогне да почистим тази вечер, след като се върне от работа.

— Не можех да понасям повече тази мръсотия — призна Триша, отвори хладилника, извади сода и студен чай и му подаде газираната напитка. — Погледни от добрата страна. Той ще бъде изненадан, когато се прибере вкъщи.

— Или ще ми срита задника заради това, че си се преуморила. Беше ли нужно да свършим всичко за един ден? Трябва да си почиваш. Слейд ще обвини мен, ако нещо се случи с теб или бебето.

— Е, ти не можеше да се справиш с всичко сам. И без това свърши цялата тежка работа — почисти и вдига тежките мебели.

— Държиш се за кръста. Боли ли те?

— Малко. — Обърна се и изведнъж хукна.

Когато нахлу в банята на долния етаж, почувства Брас почти зад гърба си. Затръшна вратата, като се надяваше да не го удари по лицето. Падна на колене пред тоалетната и изхвърли обяда си. Зад нея вратата се отвори.

— Предупредих те, жено. Сега ти е лошо.

Не можеше да му отговори, тъй като все още повръщаше. Мъжът нежно я хвана за косата, а с другата ръка заразтрива гърба й. Най-накрая, когато нищо не остана в стомаха й, тя спря.

— Не стой в банята — изстена. — Толкова ми е неудобно.

— Ти си бременна. Сутрешното гадене е нормално.

— Но вече е следобед.

— Може би ти е лошо, защото работи твърде много днес. Не го прави отново, Триша. Забранявам ти да си мърдаш дори пръста. Нека това ти е за урок.

— Или е това, или получавам преждевременно сутрешно неразположение, защото нищо в тази бременност няма да бъде обикновено. Бих искала някоя жена от Новите видове вече да е раждала, за да имам представа какво да очаквам. Може би е нормално да се получава неразположение по това време на деня, когато плодът е бебе от Новите видове.

— Ще ти помогна. Свърши ли с повръщането?

Тя кимна.

— Имам нужда от четка и паста за зъби.

Като я подкрепяше внимателно, Брас й помогна да се изправи.

— Ще донеса нещата, които Слейд остави за теб сутринта. Видях тези вещи в една от чантите. Смяташ ли, че ще се оправиш сама, докато се върна?

— Добре съм. Благодаря.

След като я остави сама, тя се обърна и се взря в отражението си в огледалото. Имаше блед и измъчен вид. Може би наистина прекалих днес. Просто искаше къщата да е чиста. Ако не се познаваше добре, би предположила, че е получила неконтролируем „инстинкт за гнездене“, който беше присъщ на жени в по-късна бременност. По принцип, имаше склонност да чисти, когато беше нервна или притеснена — емоциите, които в момента преживяваше.

Брас се върна и й подаде нови четка и паста за зъби. Докато тя миеше устата си, той остана до нея, отказвайки да напусне банята. Триша мразеше да повръща. Когато вече бе сигурна, че е премахнала лошия дъх и отстранила неприятната миризма, изми лицето си. Мъжът й подаде кърпа, обслужваше я така, сякаш бе придворна дама. Тя се усмихна на забавното сравнение, подсуши лицето си и му върна хавлията обратно.

— Благодаря ти.

Той кимна, но изведнъж се наведе, грабна я на ръце и се отправи към стълбите.

— Пусни ме. Мога да ходя.

— Ти прекали, затова аз поемам контрола. Ще изпълняваш моите заповеди!

— Няма. Хайде, Брас. Добре съм.

— Млъкни!

— Целуни ме по задника.

— Готов съм да го напляскам.

— Никога не докосвай задника й — изръмжа Слейд. — Какво става тук? Защо я носиш?

Брас се извърна с Триша в ръце. Взря се в приятеля си, който го наблюдаваше от вратата. Напрегна се.

— Тя искаше да почисти дома ти. Аз й казах, че ще го направя сам, но не ме послуша. Настоя да ми помогне. Получи сутрешно неразположение и аз я нося в стаята й да си почине.

Гневът на Слейд изчезна и погледът му се смекчи, когато срещна очите на Триша.

— Добре ли си?

— Да. Кажи му да ме остави. Той не иска и да ме чуе. Мисли си, че ми е лошо и не мога да ходя.

Младият мъж пусна куфарчето, което носеше, и затвори входната врата зад себе си. Приближи към двамата и отвори ръце.

— Аз ще я взема.

— Изцяло е твоя.

Брас му подаде Триша.

— Голям късметлия съм.

Тя обви ръце около врата на любимия си.

— Нали знаеш, че не съм безпомощна? Мога да ходя и да върша всичко.

— Млъкни!

— Целуни ме по задника.

— И точно на това място ти влезе — изкикоти се Брас. — Разбираш ли сега защо я заплаших, че ще я напляскам?

— Да — кимна Слейд, все още загледан в Триша. — Аз ще ти напляскам задника, след това ще го целуна.