Лорън Донър: Слейд

Слейд затвори, въздъхна и се върна на масата. Усмивката на Триша изчезна, щом видя, че е ядосан.

— Какво е станало?

Той седна.

— Само още повече проблеми, с които трябва да се справям. Нямам търпение най-после да затворим Резервата за строителните работници и действително да го направим безопасен.

— Още проблеми? — Брас спря да яде. — Нещо друго ли се е случило?

— И така може да се каже. — Слейд отново се изправи и отиде в кухнята. Секунди по-късно се върна със сода. Докато се сядаше на мястото си, отвори капачката и отпи. — Тримата нападатели, които вчера оцеляха, твърдели, че са част от нова група, враждебно настроени хора, заклели се, че ще ни принудят да продадем земята и да напуснем района. Похвалили се, че вчера е било само началото от редицата неприятности, които са ни подготвили, ако останем. А ние все още имаме много, докато завършим строителството и се нуждаем от работници, за да приключим. Всеки от тях може да е член на тази нова група.

— Имали ли са намерение да убият някои от нас, или планове им са били по-големи от нападението на хижата? — изръмжа думите Брас.

— Целта им, според единия от тях, е била да унищожат всички отдалечени жилища и да убият тези от нашия вид, на които се натъкнат. Знаели са, че ще бъдат атакувани, ако се насочат към по-големите сгради, като хотела например, защото са много добре охранявани от наши хора. Видяхме, че с хижата успяха. Един от човешките мъже е познавал старата жена, в чиято къща живее сега Валиант. Предполагам, тъй като Валиант не изхвърли всички вещи на старицата, че когато нападателите са стигнали до втория етаж и са видели нещата й, са решили, че тя продължава да живее там. Затова са си тръгнали. В противен случай са щели да опожарят мястото. Успели сме да ги спрем навреме, преди да нападнат и останалите жилища.

— Тази викторианска къща е толкова красива — поклати глава Триша. — Що за глупаци!

— Аз съм по-ядосан, че нападнаха теб. — Слейд погледна мрачно. — Можеха да те убият. Наредил съм на моите хора да броят работниците на всеки час, сега ще се наложи да го правят на половин. На нападателите им трябваха повече от двадесет минути, за да създадат неприятностите, преди да сме забелязали, че са изчезнали. Намислил съм да поставяме системи за проследяване на всяко превозно средство, което влезе в Резервата, и да ги наблюдаваме. Много ме тревожи как контрабандното оръжие е успяло да мине през нашата сигурност. В територията влизат много товарни автомобили със строителни материали и инструменти. И тъй като сега трябва да проверяваме всеки сантиметър от всичко, което минава през портите, това ще забави строителството. Нашите хора са вече на края на силите си.

— Кажи на Джъстис, че имате нужда от повече хора — прозвуча достатъчно просто мнението на Триша.

— Вече сме на границата. — Слейд се облегна назад в стола си. — Той изпрати тук толкова мъже, колкото бе възможно, без да отслабва защитните сили на Хоумленд. Тъй като сме непрекъснато в движение, ни се налага да използваме удвоен персонал, защото трябва да наблюдаваме прекалено много работници.

Триша протегна и махна с ръка, за да привлече вниманието им.

— Ами какво ще кажете за жените?

— Жените? — Слейд я изгледа намръщено. — Какво за тях?

— Има поне три дузини жени от Новите видове, за които знам, че живеят в Хоумленд. Защо не ги доведете тук?

Той поклати глава.

— Те трябва да бъдат защитавани. Нашите жени са малко.

Тя се намръщи.

— Някой питал ли ги е те какво искат? Виждал ли си някои от вашите жени? Мисля, че те са повече от способни да се справят с работата по преброяването на хората и да поемат някои от охранителните дейности. Видях, че има камери, така че, предполагам, имате стая за наблюдение? Колко от хората ти се занимават с тази дейност? Поставете жени там, щом не искате да охраняват на портите и да имат пряк контакт със строителните работници.

— Това е добра идея — заяви Брас.

Слейд се поколеба.

— Идеята е страхотна — усмихна се на себе си. — Да видим дали Джъстис ще я одобри, ако жените ни се заинтересуват да помагат тук.

— Ами жилища? — Брас погледна Слейд. — Къде ще ги настаним?

— Последният етаж на хотела е завършен. Там има десет апартамента с по две спални помещения във всеки. Общо двадесет спални.

— А там ще бъдат ли в безопасност? — Триша си спомни, че Брас не се бе съгласил със Слейд, когато той предложи да я настанят в хотела.

— Не виждам причина да не го направим. Онези мъже не го атакуваха, предвид колко много хора има наоколо и засилените мерки за охрана на големите сгради с продължаващо строителство. — Слейд направи пауза. — Няма друго решение.