Дж. Уорд - Отмъстена любов

Саморазрушителното поведение на околните беше любимото риалити шоу на симпатите , а качеството му ставаше особено добро, когато самите те бяха продуцентите. И въпреки че зрението му се беше върнало обратно към „нормалното“, а тялото му беше изтръпнало и премръзнало, истинската му същност си оставаше непроменена. Запасите и източниците на вдъхновение за неговото шоу бяха неизчерпаеми.

— По дяволите!

Докато Бъч паркираше ескалейда пред гаражите на клиниката, от устата на Рот излязоха още няколко ругатни. Подпрял се на капака на твърде добре познато бентли, Вишъс беше осветен от фаровете като момиче от календар.

Рот откопча колана си и отвори вратата от своята страна.

— Изненада, господарю мой — заяви Ви и се изправи, почуквайки по покрива на бентлито. — Явно срещата ти с Ривендж е била доста кратка. Освен ако той не е намерил начин да бъде на две места едновременно. И ако е така, трябва да науча тайната му, не мислиш ли?

Кучи син.

Рот слезе от колата и реши, че най-добрата линия на поведение бе да пренебрегне брата. Другата възможност беше да се опита да обясни причината за лъжата и да се измъкне някак, което нямаше как да стане. Липсата на интелект не беше сред недостатъците на Ви. Можеше и да предизвика юмручен бой, но това би било само временно решение и щеше да е загуба на време, защото после и двамата трябваше да оправят ранените си глави.

Рот заобиколи и отвори задната врата на ескалейда.

— Излекувай твоето момче. Аз ще се погрижа за трупа.

Когато повдигна безжизненото тяло на цивилния, погледът на Ви се закова в пребитото до неузнаваемост лице.

— По дяволите! — въздъхна Ви.

В този момент изглеждащият ужасно Бъч се измъкна иззад волана. От него се разнесе миризма на бебешка пудра, а коленете му поддадоха и едва успя да се подпре навреме на вратата. Вишъс се втурна към него и го задържа в ръцете си, като го притисна здраво към себе си.

— Как си, приятелю?

— Готов… за каквото и да е. — Бъч прегърна най-добрия си приятел. — Просто ми е нужно малко време под лампата за нагревки.

— Излекувай го — нареди Рот и се запъти към клиниката. — Аз ще вляза вътре.

Докато се отдалечаваше, вратите на ескалейда се захлопнаха една след друга и отвътре се разнесе сияние; облаците, закриващи луната, се бяха разпръснали. Знаеше какво правят, защото беше наблюдавал процедурата веднъж или два пъти. Преплитаха се един в друг и бялата светлина от ръката на Ви обгръщаше и двама им, а злото, погълнато от Бъч, преминаваше във Ви.

Слава богу, че имаше начин да бъде изчистена тази гадост от ченгето. А това, че беше лечител, се отразяваше добре и на Ви.

Рот стигна до първата врата на клиниката и обърна лице към охранителната камера. Незабавно се разнесе жужащ звук, последва отварянето на херметическата ключалка, после се отдръпна и панелът, скриващ стълбището. Не му отне повече от няколко секунди да влезе в клиниката.

Кралят на расата с мъртвец в ръцете си не биваше да бъде задържан и миг.

В основата на стълбите изчака, докато се отвори и последната врата. Погледна към камерата и каза:

— Първо докарайте носилка и чаршаф.

— Идваме веднага, господарю — произнесе нечий тънък глас.

След не повече от секунда-две сестри отвориха вратата, едната превърна чаршафа в завеса, с която да прикрие трупа, а другата бързо докара носилката. С могъщи, но нежни ръце Рот положи тялото на цивилния така внимателно, сякаш той все още беше жив и всяка кост в тялото му беше счупена. После едната от сестрите разгъна нов чаршаф. Рот я спря, преди да е покрила мъртвеца.

— Аз ще го направя — заяви и го взе от ръцете й.

Тя му го предаде с поклон.

Редейки свещени слова на Древния език, Рот превърна памучната тъкан в покров. След като приключи с молитвата за душата на мъжа, пожелавайки й спокойно и лесно преминаване в Небитието, той и сестрите запазиха минута мълчание, преди тялото да бъде покрито.

— Няма лична карта — заговори тихо Рот, докато приглаждаше чаршафа. — Някоя от вас разпознава ли дрехите му? Часовникът? Каквото и да е?

Двете сестри поклатиха глави, а едната промърмори:

— Ще го сложим в моргата и ще чакаме. Това е всичко, което можем да сторим. Семейството му ще дойде да го потърси.

Рот отстъпи назад и наблюдаваше, докато откарваха тялото. Без конкретна причина забеляза, че предното дясно колело не се движеше стабилно, сякаш беше ново и… макар всъщност да не го видя, а по-скоро долови лекото скърцане от лошо калибриране.