Дж. Уорд - Звярът

Все пак, всичко тънеше в мрак и никой не говореше, за да не обезпокои малките.

След като всички в къщата се събраха, включително Трез, Ай Ем и неговата жена, всички Избраници и диретрикс, както и родителите на Блейлок, Рот и кралицата прекрачиха прага с Джордж между тях и М. Р. в ръцете на Рот.

Обикновено се държаха дълги речи, но заради малките, Рот беше кратък.

— Събрали сме се тук тази нощ, за да приемем в редиците си кръвния син и кръвната дъщеря на брата от Братството на черния кинжал Куин, син на Лохстронг, и Избраницата Лейла, дъщеря на Примейла и Избраницата Хелена, и осиновения син и осиновената дъщеря на Блейлок, кръвен син на Рок и Лирика. Нека тези малки бъдат здрави и силни, и дълголетни, свидетелство за обичта на своите бащи и майка. Сега аз, като крал, давам на това момиче — Рот протегна ръка и Бет го отведе до малкото момиченце — името Лирика, в чест на баба й по линия на баща и Блейлок.

Майката на Блей подсмръкна и Куин и Блей я прегърнаха, а Рот положи ръка върху другия кувьоз.

Из събралото се множество се надигна прилив на енергия и Рейдж поклати глава, удивен, че може да види това с очите си.

С десница върху кувьоза на малкото момченце, Рот заяви:

— В чест на положението на бащата на това малко, бях помолен да му дам име на брат. Разгледах отправената ми молба и я намерих за основателна. Ето защо избирам достойното име Рампейдж.

Одобрително ръмжене се надигна от братята и Рейдж с нищо не им отстъпваше — защото знаеше, че така приветстват момчето в редиците си.

Направиха го както трябва, помисли си. По стария начин. По правилния начин. По начина, който почиташе традициите.

Рампейдж.

Беше добро, старо име.

Със сина си в ръце и своята шелан до себе си, Рот постави свещените червени и черни панделки на Първото семейство върху бялата материя, с която бяха поръбени кувьозите.

А после, един по един, всички сториха същото. Всяко семейство се приближи заедно: Фюри и Кормия, и Зи, Бела и Нала отидоха след Рот и Бет, последвани от Ви и Джейн, Пейн и Мани, Рив и Елена, Джон Матю и Хекс.

Когато дойде техният ред, Рейдж се усмихна на своите момичета и те също се приближиха до кувьозите. Трудно бе да не се разчувства, когато три ръце се протегнаха с цветовете на неговия род, първо към воланите на Лирика, а после и на Рампейдж. А след това тримата отидоха и прегърнаха членовете на семейството.

Толкова много обич.

Навсякъде.

На ред бяха Избраниците, а после Трез и Ай Ем, и кралицата на Ай Ем положи по един рубин от Територията върху всеки от кувьозите. След тях се приближиха догените и техните панделки бяха по-тънки, но не по-малко важни.

Невероятно бе колко много се беше променило всичко от онази първа нощ, в която се бе опитал да накара Мери да му говори.

Тогава тя му беше отговорила с нищо , повтаряйки го отново и отново.

Интересно бе, че бе избрала точно тези думи. Защото през тези последни години, тя му беше дала абсолютно, изцяло… всичко .

Беше страхотно парти.

Когато най-сетне успя да поседне в подножието на голямото стълбище, Мери се беше запъхтяла, на лявата й пета беше излязъл мехур и тя знаеше, че по-късно цялото й тяло щеше да е схванато. Ала танците… танците .

Музиката, избрана от Ви (рап и хип-хоп), вдъхновяваше най-различни акробатични изпълнения и тя с гордост забеляза, че благоверният й се вихреше като за световно. Бити по нищо не му отстъпваше — плътно до него, тя усвояваше движенията му, смееше се, хапваше, пиеше газирано.

Интересно как понякога най-страхотното изкарване е просто да седнеш и да гледаш как детето ти си изкарва страхотно.

През тълпата видя как Рейдж й дава знак да отиде при него, а когато тя си повя с ръка и поклати глава, той се приближи с танцова стъпка и Бити до себе си.

— Мери!

— Просто имам нужда да си отдъхна за минутка! — извика тя в отговор. Защото това бе единственият начин да бъде чута.

— Бити, ще накараш ли твоята мам… — Рейдж се спря. — Можеш ли да накараш, ъ, Мери, да се присъедини към нас?

Мъничкото жегване на болка в гърдите не беше нещо страшно, особено когато си помисли колко много би се харесало на истинската мамен на момиченцето да бъде част от всичко това. А после престана да мисли за каквото и да било, защото Бити се промуши между множеството, сграбчи ръката й и я издърпа на крака.

Последваха още танци.

Още храна и още пийване, още смях и възторжени възгласи… до два часа следобед, а после три…