Дж. Уорд - Звярът

И точно в този момент избухна водната битка.

Зад позлатените перила на втория етаж се появиха Джон Матю и Куин с водни пистолети в ръце. Без предупреждение Куин се метна от балкона, дематериализирайки се точно преди да е приключил десетметровия си полет, разпльоквайки се като яйце върху мраморния под.

Джон не остана по-назад, хързулвайки се по дупе по парапета, смеейки се без глас.

И двамата спряха в мига, в който видяха Бити.

— Куин! — възкликна тя. — С едно зелено и едно синьо око!

Братът погледна слисано момиченцето, докато се приближаваше, извисявайки се над него.

— Да, така се казвам, а коя… О, господи! Рейдж и Мери! Вашето момиченце! Успели сте!

Мери получи мечешка прегръдка. Задушаваща мечешка прегръдка. Спираща дъха и трошаща костите мечешка прегръдка от новия баща. А после Джон Матю заговори на езика на знаците.

— Ти си Джон Матю! — Бити се взря в пръстите му. — Какво казва… чакай, какво? — А после вдигна очи към огромния воин и каза: — Трябва да ме научиш на това. Ако ще живея тук, трябва да ме научиш на това.

И ето че Джон Матю също се разтопи. Толкова, че пръстите му отказаха да го слушат… което беше немият вариант на заекване.

И, господи, Бити беше невероятна, толкова открита и дружелюбна и храбра, като се имаше предвид всичко, което беше преживяла.

Мери разтърка средата на гърдите си. О, да, помисли си, в момента се къпеше в солидна доза майчинска гордост и то бе по-хубаво от милион чаши вино. Пък и никакъв махмурлук.

— Пак ли си сляп? — попита Куин.

— Аха. Опитах се да изям едни човеци.

— Опита се? Онзи твой звяр да не е на диета?

Всички се смееха, когато някой излезе изпод стълбището. Начаса бъбренето спря, сякаш най-новата поява ги беше разтревожила.

Зейдист беше в кожено бойно облекло, препасал оръжия през гърдите и бедрата, под мишниците си…

Въпреки външния му вид, Бити се откъсна от тях и отиде право при белязания мъж, износената й, ушита на ръка рокличка — набрана под онова нейно грозно черно палто.

Зи се закова на място, както бяха направили и останалите… сякаш бе видял призрак. А после се огледа объркано наоколо.

— Ти си Зейдист — изчурулика Бити. — Имаш дъщеричка… може ли да се запозная с нея? Много бих искала да се запозная с нея, моля.

В отговор, движейки се подчертано бавно, Зейдист се отпусна на нейното ниво. И дълго се взира в нея, сякаш тя бе някакво диво създание, оказало се неочаквано питомно.

— Името й е Нала — каза дрезгаво. — Дъщеря ми е много по-малка от теб. Наистина би й харесало да си има по-голяма сестра, ако ти би искала да я научиш на разни неща.

— О, да. Наистина бих искала.

— Какво държиш в ръцете си, мъничката ми?

Бити погледна надолу и Мери затаи дъх.

— Това е моята мамен. Тя почина. Ето защо Мери и Рейдж ще ми станат настойници. Надявам се обаче да остана тук за постоянно. Наистина ги харесвам.

Просто така. Обяснението беше простичко и сърцераздирателно… и накара всички възрастни да запримигват, мъчейки се да преглътнат сълзите си.

Зейдист наведе глава, жълтите му очи грееха.

— Моите съболезнования за загубата ти. И добре дошла в нашия дом… който вече трябва да наричаш и свой.

Бити наклони глава на една страна и го погледна.

— Харесваш ми. Ти си мил.

Часове по-късно, след като настаниха Бити в съседната спалня, Рейдж и Мери се отправиха към собствената си стая.

Той все още беше сляп като къртица, но изобщо не го беше грижа колко пъти си удари пръста на крака или чукна лакът в някоя врата — Бити беше под същия покрив, под който бяха двамата с Мери, така че всичко в неговия свят беше наред. И, човече, тя беше успяла да вземе ума на всички.

Въпреки че бе дребно момиченце във внушително имение, пълно с вампири, които никога не бе срещала, тя беше поздравила всекиго по име и им се бе представила, като се усмихваше и смееше. През цялото време притискаше урната на майка си до себе си и то бе изглеждало правилно, не зловещо.

Нейната мамен бе част от нея и винаги щеше да бъде… и господи, Мери наистина уважаваше това.

Сякаш нещо можеше да го накара да я заобича още повече? Господи.

— Не мога да повярвам, че имаме дете — каза, когато неговата шелан го отведе в банята и изстиска паста за зъби върху четката му. — Ние сме родители. Имаме… дете. И, съжалявам, може би вече съм пристрастен, но колко е фантастична, а? Видя ли Рот? Влюби се в нея. Според мен иска М. Р. да се ожени за нея.

— Е, тя е силна. Умна. Кой не би искал да…