Каролин Джес-Кук - Дневникът на един ангел хранител

„Не може да е истина“, помислих си аз. „Какво трябва да правя, да изродя бебе? Да повикам помощ? Ами аз съм умряла. Мога единствено да наблюдавам как нещастното момиче блъска от болка юмруци в леглото.“

Контракцията я отпусна за миг и тя се свлече напред и опря чело в рамката на леглото, а очите й потънаха обратно в орбитите си. Коленичих до нея и предпазливо отпуснах ръка на рамото й. Никаква реакция. Долових учестеното дишане, предвещаващо надигащата се поредна контракция, и много скоро тя изви тяло назад, а от гърлото й се проточи вик на облекчение, който трая цяла минута. След това продължи да диша тежко.

Улових ръката й до лакътя и усетих малки грапавини под пръстите си. Взрях се по-внимателно. Десетина точки, по-дребни и от пени. Следи от пробождания. Следваща контракция. Тя се изправи на колене, задъхана. Полите на фланелката се дръпнаха нагоре и разкриха друга поредица от пробождания върху тънкото бедро. Хвърлих бърз поглед наоколо. По нощното шкафче се виждаха лъжици и чинийки. Изпод леглото се подаваха две спринцовки. Това момиче или беше диабетичка, или наркоманка.

Локвата около краката й растеше. Клепачите потрепваха неспокойно, виковете ставаха някак по-слаби, наместо да се засилват. Вероятно започваше да губи съзнание. Главата й се люшна настрани, малката влажна уста се отпусна.

— Хей — подвикнах аз.

Никаква реакция.

Изправих се и тръгнах из стаята. От време на време тялото й трепваше напред или се люшваше настрани. Стоеше на колене с извърнато към мен бледо лице и отпуснати надолу ръце, чиито китки опираха в подгизналата от мръсната вода постелка на земята. Имах навремето приятел с процъфтяващ бизнес, който някога бил наркоман, но успял да се измъкне от калта. Прекарваше дълги часове на канапето у дома и разказваше случки за известни личности, които бе измъквал от ноктите на смъртта и преддверието на ада благодарение на спринцовката си с адреналин. Естествено, не можех да си спомня процедурата, пък и много се съмнявам, че му се беше налагало да спасява раждаща наркоманка. А и със сигурност не след смъртта си.

Неочаквано момичето се свлече настрани, ръцете й се допряха, все едно ще им слагат белезници. Сега вече кръвта течеше обилно. Наведох се и разтворих коленете й. Между краката й се виждаше тъмна коса, която не можеше да бъде сбъркана. За пръв път почувствах как по гърба ми се стича влага, студена като допълнителни крайници. Бях нащрек за всичко в стаята — миризмата на пот и прах, на кръв, на осезаема скръб, звукът от пулса на момичето, който ставаше все по-бавен, както и учестеното биене на детското сърце…

Дръпнах краката й към себе си и прилепих здраво стъпалата на пода. Свалих възглавница от леглото и издърпах чаршафа, който постлах под бедрата й. Приготвих дланите си да изтегля бебето. При всеки друг случай бих побягнала през глава от подобна случка. Сега обаче, задъхана, със замаяна глава, но странно мобилизирана, неясно защо бях решена да спася живота на малкото същество.

Различавах веждите на главичката и нослето. Протегнах ръка и натиснах утробата на момичето. Ново количество вода изтече и накисна подложената под задните й части възглавница. След това, също като рибка, бебето се плъзна между краката й с такава скорост, че трябваше бързо да го поема. Държах в ръцете си телце, покрито с белезникавата защитна слуз на всяко новородено, с влажна тъмна коса и сгърчено лице. Момиче. Увих я в чаршафа и улових плътната синкава връв, защото неясно как знаех, че трябва да я дръпна, за да извадя и плацентата.

Бебето скимтеше в ръцете ми, малката уста се отваряше и затваряше като човчица и очевидно търсеше нещо. Поставих го на гърдите на майката и се посветих на по-належащата задача — да се опитам да върна духа на майката в изстрадалото тяло.

Пъпната връв вече се отпускаше в ръката ми и побързах да я дръпна. Усещах тежката торба в другия край. Все едно ловях риба. Подръпнах отново и усетих, че масата поддава. Бавно и упорито изтеглих всичко навън и плътната кървава маса тупна на възглавницата. Бяха минали двайсет години, откакто се бях занимавала с подобно нещо. Какво бе направила акушерката? Сряза пъпната връв. Огледах се за нещо остро. Забелязах джобно ножче на тоалетката. Щеше да свърши работа. Но чакай малко. Имаше още нещо. Акушерката тогава прегледа плацентата. Помня как ни показа, че е извадена добре — никаква част не бе останала вътре, в този момент Тоби се наведе над умивалника и изля там обяда си.