Ема Томова - Перверзни игри

Откаченият и перверзникът са едно и също, само че в различни аспекти. И двата варианта са налице

във всекиго, само че така наречените „нормални“ го крият, те се самоцензурират и управляват добре съзнанието си с юздите на разума и логиката.

Но гаранции никога няма. Не се знае кой от коя страна ще бъде в даден момент.

Аз избирах да махам бариерите и да бъда перверзна, защото само така се чувствах истинска, здраво вкопчена в Природата и Вселената. Съединявах се с Космоса и всичко ставаше едно голямо Цяло. А когато си част от Цялото, тогава си необходимата брънка, ценното колело на веригата, тогава си нужност и значимост.

Звяра – освирепял, натопорчен и връхлитащ ме – беше моят трамплин към Цялото, който очаквах с трепет. Стъклените очи, грозотата и животинското, съединени с красотата, уязвимостта и страха ми, правеха съвършеното Цяло, допълване-запълването – единението.

Контрастите правят хармонията и раждат удовлетворението.

Чудовището завладя крехкото ми тяло. Ударите му ме разчекваха на леглото и ме забиваха като пирони в дъска. Изродската му твърдина пронизваше до дъно мокрия ми отвор с агресията на дълго държано в клетка животно. Силните ръце разпериха моите встрани и стискаха китките ми.

Гледах замръзналите очи с правоъгълни зеници. Мъртвите очи също ме гледаха. Този път не отмествах поглед. Застинах, подвластна на зверската физиономия, хипнотизираща ме с отвратителността си.

Шлюпванията от вагината ми станаха така силни, че оргазмът ме стисна отдолу – заревах като кучка, разтреперих се в конвулсии, но не успявах да отместя поглед от нечовешките очи.

Звярът стисна шията ми и започна да ме души, а аз се разтресох – тялото ми правеше странни неконтролируеми движения, не можех да спра да ръмжа и да стена. Когато ме пусна, го одрах по гърба със свободната си ръка и усетих, че пак идва, че нови трусове ме заливат; премрежих очи, а цялото ми тяло се стегна, опъна се като струя, после се отпусна и потъна…

Когато отворих очи, видях Звяра върху мен – познатите стъкла без никаква човешкост се бяха втренчили в мен.

– Добре ли си? – попита ме той.

– Мисля, че да.

Усмихнах се.

Чудовището продължи нежно, макар и с не по-малка властност. Измъкна дебелия си чеп от предния ми отвор и слезе малко по-надолу, като повдигна бедрата ми и постави възглавничка под дупето ми.

Колкото и да бях в другото пространство, нямаше как да не се сетя, че смазката щеше да бъде собствената ми влага. Колкото – толкова. В случая нямах против.

Това беше изрод и имаше право да се държи като изрод.

Главичката му разпъна отвора ми, дръзко нахлу навътре – стиснах се от болка, но той направи няколко плавни тласъка, с което разнесе мазното от члена си, отделено от вагината ми. Неочаквано и за самата мен болката просто изчезна и усещах как цялата корава зверско-мъжка твърдост навлезе в тясното ми местенце и го разтегна добре. Държеше краката ми право нагоре, но ги разчекна встрани и ме хвана за глезените. Искаше да ме ебе в гъза нарочно – за да гледам как Звяр изчуква ануса ми.

Зяпах гадните очи като омагьосана, а задната ми цепка беше изцяло негова: набиваше го докрай, силните му удари ме разтрепериха и – отново ужасно бързо! – аз полетях, пърхаща в конвулсии. Той силно ръмжеше, теснината го стискаше като в менгеме и източваше кура му.

Чудовището легна върху мен и здравото му тяло ме притисна. Дишаше тежко в ухото ми, беше изпотен и миришеше на тестостерон и гума.

Отлепихме се един от друг – станах, взех душ по най-бързия начин, облякох се и си тръгнах. През цялото време докато се оправях, Чудовището ме зяпаше с ледените си очи. Може би искаше да общуваме, да свали маската, да поговорим малко. А може би не.

Трябваше да спазим уговорките си и аз си отидох, без да знам кой всъщност се криеше зад маската на Звяра.

Човек трябва да се приеме такъв, какъвто е, и да успее да намери баланса в себе си.

Много усилия ми костваше, много време, размисли и осмисляне, докато съумея да опозная истинската си същност и да заживея добре в кожата си. Както стана ясно, нищо не се случи лесно и безболезнено. Но за награда получавах неземна наслада.

С историите и анализите си исках да покажа колко специална, безценна и неповторима е моята сексуалност. Как ме изпълва, запълва, допълва и дори препълва. И как се нуждае от любов и обгрижване, от храна и вода.

Тя е свръхсилата на живота ми, движеща ме напред – по трънливи гъвкави пътеки, осеяни с мрак и страх, неизвестни пътеки, но и изпълнени със засищащи оргазми, вълнения, влудяващи емоции, удоволствия.