Ема Томова - Перверзни игри

Страхотен едър пенис. Подходящ за Звяр. И за зверско чукане.

Облизах нежно главичката. Езичето ми се въртеше около нея и неусетно поех повече и повече, докато не навлезе до гърлото ми. Звяра изръмжа. Погледнах нагоре и двете очи ме пронизаха като остриета.

Беше странно да духам на звяр.

Харесваше ми усещането да съм малка, нежна, крехка, уязвима принцеска, която е уплашена, но в същото време доставя такова перверзно удоволствие на Звяра, че той се надървя до пръсване – чепът му стърчи напред, готов и искащ устните и мазната цепка на красивата пленница.

Вероятно нарочно първо ме постави на четири крака. Знаеше, че искам да е върху мен и да гледам как ме ебе изрод. Оставяше десерта за накрая.

– Нямаш право да се обръщаш. Искам да поставиш глава на леглото. И ми подай ръцете си.

Послушно изпълних всичките команди.

Приведох глава в чаршафите, давайки му максимален достъп до отворите си. Подадох ръце, извивайки ги на гърба си, той ги хвана.

Очакването да ме прободе с едрия си пенис беше убийствено напрегнато, влагата ми се увеличи, усещах я. Изстенах, когато разшири влагалището ми – завъртя в кръг и се задвижи там, само там, не проникваше навътре.

Дразнеше ме.

Проточи се дълго като че ли, разтичах се и полудявах.

– Моля те, Звяр, вкарай го….

– Какво да вкарам, Красавице?

– Вкарай си кура в мен, Звяр…

– Искаш ли го?

– Много…

Довърших с пъшкане.

От очакване не можеш да свършиш, но колкото повече чакаш и тръпнеш, толкова по-бързо ще свършиш.

Проникването му в мен ме разтърси като мълния. Последвалите удари ме разтваряха, запълваха и натискаха до дъно. Дърпаше ръцете ми назад, бяхме обвили пръсти и сякаш по-дълбоко влизаше – с всяко навлизане дръпваше ръцете ми, при което цялото ми тяло поддаваше назад към него.

Твърде бързо се разтреперих – влагата обви здравия пенис на чудовището, а аз полетях, чувайки собствения си глас да стене в екстаз. Вагината ми си играеше с коравия пенис – ту го стискаше, ту го отпускаше. Усмихнах се, като слушах доволните звуци отзад.

– Много похотлива Красавица си…

Не издържах и се засмях.

Пусна ръцете ми. Получих шамар по едната бузка на задничето си.

Млъкнах.

Звярът мачкаше дупето ми, стискаше го, опипваше, разтваряше. Пронизваше ме по-плавно и меко. Забраната да се обръщам ме дразнеше – ако я нямаше, може би изобщо нямаше да погледна, но като не беше позволено, ме човъркаше. Нищо не правех, трябваше да съм покорна и добра, за да не ядосам Звяра.

Бях в ръцете му.

Той обхвана основата на бедрата ми и ме зашиба бурно, от което премрежих очи и котето ми пусна нова доза сок.

Това чудовище ебеше адски добре.

Имах късмет.

Извади го и ми заповяда да стана, да падна на колене и да духам. Послушно го направих – клекнах в краката на Звяра и налапах члена, миришещ на розата ми – връхлетя ме възбуждащата миризма. Натикваше го в гърлото ми и бавно вадеше навън.

Когато вдигнах поглед, срещнах стъклените изкуствени очи с правоъгълни зеници и се почувствах като в някой филм; като че ситуацията не беше реалистична, а перверзна илюзия. Все едно гледах отстрани.

Звярът наведе глава още по-надолу и втренчването в мен доби налудничави параметри, завладяваха ме отвращение, страх и безпомощност. Пенисът, разтварящ устните ми, отново навлезе навътре, което – съчетано с привеждането му към мен – ме накара да помисля, че ще ме смачка, че ще проникне целият. Наистина се притесних и опитах да се дръпна, но той веднага разбра и ме хвана над лактите, изправи ме и ме хвърли на леглото със сила.

Инстинктивно понечих да бягам – чувствах се хваната в капан, плячка на хищник. Но само попривдигнах ръце и ледените уродливи очи се вкопчиха в мен, хипнотизираха ме и замръзнах.

Въпреки провокирания страх от разигралата се сценка, бях силно възбудена. Усещах мокротата между краката си, твърдостта на зърната, настръхването на кожата и тупкането на сърцето отляво.

Дълбоко в себе си винаги съм мечтала за свръхвластен мъж, който така да ме влудява, наелектризира и омагьосва, че да не мога и да не искам да мръдна пред погледа му.

Вероятно Звярът ми даваше именно това – усещането за свободата чрез подчинението и забравянето на Аза и Егото. Аскетизмът прави същото, макар и с различни методики: освобождава духа чрез лишения, чрез отказ от определени навици. И в двата случая става въпрос за личен избор.

Звяра беше змея от приказките, а аз, Красавицата, бях и отвлечената мома. Сякаш разлепвах вътрешните си слоеве и достигах до дълбокото дъно, където живееха най-скритите пластове – мои, но и общочовешки. Там се преплитаха несъзнаваните ядра – митологично, архаично, загадъчно, сънувано... И нямаше цензура, нямаше правила, нито закони. Бяха възможни всички лудости, извратености, инцести; всичко отричано и забранено. Способността да покажеш такива части от себе си, да ги изкараш на повърхността, ставаше възможна чрез голямата възбуда – само в това състояние на съзнанието и тялото ставахме развратни. Да си развратен е като да си луд – чувстваш и демонстрираш онези прикрити дълбоко в човека страсти, които всеки от нас носи в себе си, но малцина показват.