Ема Томова - Перверзни игри

Срещата ни завърши с разговор на чаша вино.

Чувствах се доволна да изживея емоция, която се е вляла в мен, гледайки филмче. Е, вярно, мъжете не бяха изроди, но се справиха отлично с тялото ми.

Съвсем скоро след това имах изживяване именно с „изрод“, така че получих желаната фантазия, но на две части.

Ще поясня.

Очевидно имах влечение да имам сношение с грозновато същество – физически силно, властно, непознато, малко плашещо. Разбира се, говоря за нещо фантазно, за сливащи се образи в главата ми, смес от древност, митология, архетипи, магия, ритуалност…

Може би е странно, но виждам еротика в чудовище с еректирал пенис, проникващ в красива жена. Контрастите бяха твърде много: красота – грозота, сила – слабост, мощ – крехкост, груба кожа – нежна кожа; изобщо – игра на естетика и физически данни в обратни посоки, в широк диапазон.

И ето че съвсем спонтанно ми хрумна, че мога да получа, ако не наистина, поне нещо подобно в действителността.

Хареса ми стилното представяне на един млад мъж.Пишеше добре – богат речник, гъвкав израз. Твърде рядко някой може да ме впечатли в това отношение.

Не зная точно как се получи, но точно на него, точно в определен миг споделих, че бих искала да ме чука звяр и във фантазията ми моментално нахлуха поредица идеи. Той попиваше думите ми като гъба и категорично реши да не пропуска среща с мен, независимо от моя строг тон и малко дръзко поведение.

Но всъщност само такива мъже печелят. Как можеше един мъж да прилича на чудовище?

Ами лесно. С маска. С грива. С ръкавици по ръцете – за да може кожата ми да бъде докосвана не от нечия друга кожа (човешка), а от различна материя и да се придобие усещането, че ме пипа необикновено същество.

Всичко останало зависеше от мъжа – един властен Господар би изиграл брилянтно тази роля.

Бях станала директна и непоколебима в отношенията си. Заявих твърдо какво точно искам, как, къде и кога. Отсрещната страна просто се съгласяваше.

Трябва да кажа, че се възхищавах на мъже, които ми позволяваха дързости. Именно в това беше силата им. Само тогава попадах в ръцете им. Всичко е взаимност, кръгов поток от енергия – каквато дадеш, такава ти се връща. Ако един мъж ми откажеше – добре, но той губеше. Ако пък проявеше малко такт и търпение, получаваше несравними емоции. Защото аз се отдавах, когато първа получавах. Мъжът береше плодовете след това.

Този се оказа много умен и премина „теста“ ми. Съгласи се на абсолютно всичко.

Вървях към хотела, който бях избрала.

Роклята ми се вееше от вятъра и се увиваше около краката ми, обути в красиви силиконови чорапи. Токчетата ми тропаха по плочките и отекваха в тихата съботна сутрин. Както обикновено, мека влага навлажняваше черните ми дантелени бикини, а бюстът ми плътно лепваше в черния дантелен сутиен. Но това не бях точно аз, защото влязох в образа на Бел.

В приказката „Красавицата и Звяра“ девойката попада в замъка на Звяра, който е груб, озлобен и отблъскващ. Друго от приказката не е нужно, защото важни са само образите.

Получих съобщение с номера на стаята. Приближавах хотела, а сърцето ми биеше на бързи обороти. В стаята трябваше да ме чака… Звяра.

Млад мъж, надянал маската на чудовище, с грива на животно и с ръкавици на ръцете. Непознат млад мъж. Не исках да знам кой е и какъв е. Стигаше ми, че е интелигентен, дискретен, свестен и точен. Не ме интересуваше друго. Сексът също не ме вълнуваше сам за себе си.

Търсех перверзията, сюжета – да изживея изиграването на непозната роля, позволявайки й да ме превърне в друга, макар и за кратко. Аз не мога да бъда принцеса, отвлечена от чудовище, но мога да имитирам това. А каква е гаранцията, че това играене не е истинският (ми) живот?!

Подобно на тезата, че сънят ни всъщност е реалност, а реалността ни е сън, кой би могъл да ми даде основателни доказателства, че развратният ми свят е по-малко реален, стойностен и смислен от живота, който живеех извън него?! Та аз се чувствах най-щастлива, хармонична, удовлетворена и спокойна именно чрез тези мои изживявания!

Влязох в хотела и изкачих стълбите. Намерих вратата и почуках.

Застинах, направо се бях вледенила. Неописуемо е как в мен се поместваха състояния на страх и възбуда. Стори ми се, че чаках дълго.

Когато вратата се отвори, направих крачка назад и ако се бях поддала на инстинкта си, щях да избягам. Грозотата, изродската физиономия, липсата на човешки лик ме стреснаха, сякаш някой ми фрасна шамар. Заля ме чувство на отвращение и погнуса – тези немърдащи стъклени очи ме пронизваха до кости, все едно очите му ме глозгаха като хищник.