Ема Томова - Перверзни игри

Моята най-близка приятелка правеше почти същите неща с облеклото и танците, но беше по-сдържана и обмисляше повече. Понякога пък си разменяхме ролите. Двете се пазехме взаимно, мислехме една за друга и по този начин никога не пострадахме.

Свързваше ни истинско приятелство и обич, а и си приличахме. И двете бяхме умни, гъвкави и адаптивни – умеехме да извличаме позитивите от всяка ситуация и винаги бяхме на ниво. Отлични ученички, същевременно палави девойки, бяхме всичко, което може да се иска на тази възраст.

А списъците с мъжки имена растяха (разбира се, моят по-бързо, направо светкавично на моменти). С вълнение откривах, че всеки се целува по различен начин. Бързо зарязвах тези, които не ми допадаха, но истината е, че и с другите всичко приключваше с целувките.

А в училище започнаха шушукания за секса...

Паралелно с преживяванията ми навън, вкъщи нещата никога не бяха нормални – не и както исках и смятах, че трябва да бъде. Вечната липса на пари ме дразнеше, натъжаваше и комплексираше. Баща ми пилееше всичко. Побеснявах, когато пръскаше пари за глупости, без да помисли за утрешния ден. Той винаги угодничеше първо на себе си, а на децата – ако остане (най-често не оставаше); в същото време беше мързелив и често не му се работеше. Затова скандалите с него белязаха младежките ми години. Опонирах му, а той се вбесяваше, крещеше, обиждаше ме, понякога ме и удряше.

Малко по малко напрежението се натрупваше и трябваше да бъде освободено. Бях почти на 17 и усещах вътрешната готовност, дори сякаш някаква чужда сила, почти магия, ме тласкаше. Бях като обладана – сексът се превърна в нещо спешно и наложително, в емоция, която беше задължително да изпитам, без отлагане.

По това време излизах с едно момче. Мислех, че съм влюбена в него, но май повече ми се искаше да съм влюбена, за да спазя „модела“ първият път да бъде с гадже, а не със случаен тип. Момчето, без да знае и подозира, беше „нарочено“ да извърши тази дейност – нужният инструмент за целта в конкретния момент.

Бях жена, искаща своето.

Едва ли ще ви изненада какво следва...

В мен се пробуждаше хищник, чиято сексуална енергия бе толкова силна, че често предизвикваше страх в „жертвите“ ми. Наричах този звяр в себе си и Жрица, отглас от времената, когато в племето една жена е имала властта, знанията и уменията – в любовта и всичко останало.

Ярко се открояваха два случая, в които аз „изнасилих“ мъже (кавичките са поставени дотолкова, доколкото да е ясно, че момчетата са имали желание, но в един момент са се притеснили и са искали да избягат). Особеното е, че първият път беше първия ми път.

Споменатото момче, с което ходех, беше много хубаво: двуметров здравеняк, добър по душа и глупав до безобразие. Целувахме се много приятно, възбуждах се и адски ми харесваше да го яхвам, да се притискам в огромното му тяло, както и да оплитам езика си с неговия – до задушаване. Допадаше ми и че той винаги се стесняваше, когато правехме тези неща.

Истината е, че нямах нужда от романтика, специални места, свещи и други подобни глезотии. В един момент в мен нахлуваше онази страстна енергия, която помиташе всякакви задръжки.

Всичко започна в един топъл майски ден. С приятеля ми бяхме в дискотеката, когато просто го хванах за ръка и го замъкнах към скрита пейка в парка. Бутнах го да седне, разкрачих се, яхнах го, зацелувах го бясно, притисках се върху него и члена му все по-настъпателно. Той определено се смути – озърташе се, молеше ме да спра, казваше някакви неща като „да не било сега“.

Аз – миньонче един и шейсет – го бутнах грубо, изправих се, разкъсах си чорапогащника, дръпнах си гащичките настрани и пак го яхнах. От алкохола, възбудата и полумрака дори не видях члена му, но усещах колко е твърд.

Бавно започнах да натискам.

Незабравимо е как твърдостта на мъжа ме разтваряше, но въпреки дискомфорта и особеното усещане, аз продължавах да натискам бавно и да се отварям.

Младият мъж беше моя жертва, дори не ме интересуваше какво изпитва и дали иска.

Трябваше ми и го ползвах.

По болката усещах, че е влязъл до дъно. Напрежението беше голямо. Движех се нагоре и надолу, засилих малко темпото и се поотпуснах. Не мога да кажа, че изпитвах голяма наслада, но ми беше хубаво, адски интересно, бях превъзбудена от любопитство – с разтворени до крайност сетива. Исках да изживея емоцията, да я поема в себе си. Всичките ми клетки бяха настръхнали. Яздех момчето настървено, потънала в странността на усещането, имаше само тук и сега, нищо друго. Едно съвършено различно безвремие, една красива пълнота отвътре, завладяваща с хармонията си. Започна да ми става по-приятно и тогава той ме бутна и изля бялата си течност на земята.