Ема Томова - Перверзни игри

Започнах да виждам някои неща по различен начин.

Тази „способност“ е жива в мен и до днес – много предмети и ситуации имат сексуално отражение в ума ми. Например бананите, краставиците, морковите, бутилките... тези неща винаги ми напомнят мъжки член, независимо какво правя или с кого съм. Хапването на диня например също ми носеше секс представи – разтичащата се сладка течност по шията, деколтето, гърдите... облизване от нечий език... Понякога, без да искам, си представях еротични неща на съвсем неподходящи места, друг път умишлено търсех такива асоциации. В реакциите на тялото ми намирах себе си – чувствах топлината, удоволствието и любовта, които така исках, от които така силно се нуждаех и които така ми липсваха.

Оргазмите бяха спасение за мен – усещането, че Аз съм най-важната, център на света (в контраст с действителността).

И така, още като невръстно момиченце отключих вратите на похотта, живееща дълбоко в съзнанието ми. Никога не почувствах импулс да споделям с някого какво правех. В мен не съществуваше дори капка съмнение дали правя нещо лошо, действах смело. Бях невинна, наивна, ужасно чувствителна, но и неизбежно порочна в същото време. Това е дарба, закодирана отвътре наличност – не идва „на повикване“, не чака покана, просто е дълбоко поместена в мозъка и очаква началото на своите проявления.

Тъгата ми беше ключът, към тази дарба. Нямах идея какво е сексът, но си доставях оргазми почти всеки ден.

Беше въпрос на време да разбера и това.

Всекидневната игра навън с децата от блока преминаваше в шушукане на пейките, щом се стъмнеше. Там за пръв път ми описаха полово сношение. Бях поразена, дори нещо повече, изпаднах в истински шок, заля ме ярост. Бунтувах се вътрешно срещу придобитата информация. Изпитвах срам, погнуса и необясним гняв от това, че мъжът си вкарва „оная работа“ вътре в жената. Усещах ситуацията като унизителна за нея – да я разкрачват и да й вкарват вътре част от чуждо тяло?! Заливаше ме необяснима мъка.

Вероятно съм си представяла как баща ми прониква в майка ми. Съжалявала съм я, виждайки я като жертва на един груб и ограничен човек. Отделно ненавиждах мисълта за целувките между мъжа и жената, изглеждаше ми гнусно и странно.

Въпреки това вече бях успяла да накарам една приятелка да се целуваме, впечатлена от филмова сцена, в която мъж награби една жена, хвърли я на леглото и бясно започна да я целува.

По това време имахме семейни приятели, които ни гостуваха често – аз, по-малката ми сестра и двете им дъщери играехме заедно. Бях най-голямата и набързо строих всички: аз и другата по-голяма сестра ще се целуваме „като по филмите“, а малките ще гледат сценката. Блъснах момичето на спалнята, хвърлих се върху нея, вкарах езика си в устата й и започнах да го въртя, но и двете спряхме погнусени и озадачени.

Всички избухнахме в смях.

Аз обаче я накарах да повторим сцената поне пет пъти, за да го изиграем сериозно. Беше ми наистина неприятно и не ми хареса, но нямах идея защо толкова настоявах и изтормозих момичето.

По-късно твърдях пред приятелките си, че никога няма да се целувам и никога няма да правя секс.

Същевременно се празнех редовно в банята…

Тук е редно да добавя още две важни неща, белязали момичешкия ми свят и допринесли за оформянето ми като личност.

Първото е четенето.

Беше ми много трудно да се науча да чета, но щом усвоих това умение, направо се пристрастих. Светът на книгите се превърна в магия за мен, в място, на което се пренасях и забравях реалния си живот. Изчетох почти всички книги вкъщи, тези на съседите, както и от библиотеката.

Често мечтаех да съм „вътре“ в приказката, да съм главната героиня – красива, желана и щастлива. Особено ме вълнуваха историите с отвлечени жени – тайничко завиждах на момата, отвлечена от змея. Имах чувството, че заживявам във всяка една приказка, както и във всеки любим филм.

В училище граматиката ми вървеше най-много. Kогато обаче госпожата ме хвалеше и ме даваше за пример, аз изпитвах ужасен срам и се изчервявах. Заради същия този срам не разказвах на майка ми (баща ми не се интересуваше от мен и от училището). Криех наградите си за успешно представяне, които получавах редовно. А когато мама се върнеше от родителска среща, ухилена и щастлива, потъвах в земята от неудобство и не исках да се хвали и да разказва каква добра ученичка е дъщеря й…

Другата ми страст беше форма на преклонение към женската красота, почти стигаща до издигане в култ. Започнах да събирам снимки на жени, които считах за привлекателни.