Ема Томова - Перверзни игри

Обожавах ги.

Понякога ги гледах с часове, втренчена в очите, косата, кожата, устните, гърдите, дупето, краката, изражението, позата…

Често плачех, че не съм прекрасна като тях.

Култът към красивите жени оформи естетическата ми нагласа, която по-късно се разви в усет към стил на визията ми, умение за съчетание на цветове, материи, бижута и изобщо – всички детайли, свързани с женското излъчване.

Понякога завиждах.

Завиждах на готините момичета в училището – харесваните от момчетата, както и на хубавиците от блока. Откъде да знам, че един ден нещата толкова драстично ще се променят?!

Не стига че се чувствах грозна и дебела, ами и семейството ми се премести. Тогава бях на тринадесет години и особено ме вълнуваха теми като външния вид, дрехите, общуването с другите и най-вече момчетата. Копнеех да съм в центъра на вниманието, но бях в затънтената и непрестижна периферия. Плаках много заради преместването, защото мразех новото място – нови хора, нови подигравки. Адаптацията беше отвратителна и всъщност никога не се случи. Но други неща за мен бяха вече по-важни.

Без да задълбавам в излишни детайли, ще кажа, че отслабнах. Не беше лесно и неусетно, но това няма значение. Постепенно разцъфтях и на 16 години започнах да привличам вниманието по онзи така бленуван начин. Когато ме заглеждаха момчета или мъже, вътрешно ликувах, но се и срамувах. Не знаех как да се държа, нито какво да кажа. Изпитвах само смущение.

Имах излъчване и въздействах на хората. Това не подлежи на научаване – или го имаш, или не. Хората обичаха да са в компанията ми, да са до мен или около мен, да общуваме, да си говорим за всичко; усещаха, че разговарят с мислеща личност, гъвкава и склонна да ги разбере. Умеех да разбирам и да се поставям на чуждото място.

Бях и красива. Не е изненада, че се превърнах в истински магнит за мъжете.

Настройката ми към секса коренно се измени. От неприятното чувство в детството не остана и помен. Исках да опитам целувка с мъж.

Моята най-близка приятелка по това време си имаше гадже и се целуваха редовно. Гледах ги с интерес и смущение, тайничко, когато не ме забелязваха – а при целуването на тази възраст не забелязваш нищо друго.

В компанията, в която се движех в този период, бях най-малка и затова, въпреки че ме харесваха, по-скоро ме приемаха като сладко дете и никой не смееше да престъпи границата.

Бях вече на шестнадесет и все пак неизбежното дойде. Отидохме в дома на един приятел, където двойка влюбени се натискаха на едното легло. Предчувствах, че нещото ще се случи и сърцето ми щеше да се пръсне. Изпълваха ме срам, любопитство и възбуда – емоциите ми се сляха в една силно експресивна сплав, почти като в състояние на транс, до блокиране. Не знаех какво да правя – замръзнах, седях плахо на ръба на леглото и не помръдвах, а моят приятел усещаше, че владее положението и че може да направи всичко.

Той небрежно угаси лампата и се приближи в тъмното. Легна зад мен и ме придърпа. Легнах до него като под хипноза. Той ме гушна, плъзна пръсти по дупето ми и пъхна езика си между устните ми. Все едно топла вълна ме обля и навлезе в мен; той започна да прихваща езика ми, да го върти в различни посоки. Зашеметена, правех същото като него – кръговидни движения, езиците ни се сплитаха, завъртаха и от време на време се отделяха с шлюпващ звук, а веднага след това неговите устни отново ме връхлитаха и така часове наред, до подуване на устните ми...

Все пак не всичко бе идеално, на моменти той ме засмукваше твърде силно и някак имаше твърде много слюнка. Може би още този първи акт заформи вкуса ми – собственото ми, специфично и индивидуално, усещане за хубава целувка. Инстинктивно знаех, че това не е моят начин.

Тепърва щях да го открия.

По-късно можех да се чукам без нито една целувка, но имаше ли я тази интимност, това беше знак, че с този мъж имам връзка, а не просто случайна страст.

Така започна моят Период на целувките.

Водех си списък на момчетата, с които се целувах. Бях бурна, палава, страстна, обличах се дръзко и секси – не е изненада, че списъкът нарастваше бързо. Посещението на дискотека в петък и събота беше времето, когато основно увеличавах имената в тефтерчето.

Пийвах една водка, започвах да танцувам и да се усмихвам. „Усилията“ ми бяха дотук и не можех да се отърва от желаещи да привлекат вниманието ми – от тийнейджъри като мен до съвсем зрели мъже. Факт е, че аз никога не гледах никого, дори и да ми харесваше. Изпитвах силно неудобство от втренчването, еднакво смущаващо бе както да ме зяпат, така и аз да го правя. За сметка на това с лекота се запознавах и едва тогава можех да наблюдавам човека в очите.