Силвия Дей - Обсебена от теб

Бих го направил отново още в този момент. Дните, които прекарах с Ева на Аутър Банкс, бяха най-невероятният еротичен сън, който някога си бях позволявал да имам. Изправих се и отидох до прозореца. Офисите на "Ланкорп" се намираха в небостъргача на две пресечки оттук, а от кабинета на Райън Ландън се виждаше директно сградата на "Кросфайър" Предполагам, че всеки ден прекарваше по няколко часа в планиране на следващия си ход, вперил поглед в кабинета ми. Понякога и аз отправях поглед натам и го предизвиквах да действа по-решително.

Баща ми бе престъпник, унищожил живота на безброй много хора. Освен това той бе човекът, който ме научи да карам колело и да подписвам името си е гордост Не можех да спася репутацията на Джефри Крос, но, по дяволите, можех да спася онова, което бях създал от пепелта му.

Араш дойде при мен до прозореца.

– Не казвам, че ако можех, и аз не бих изчезнал някъде с мацка като Ева Трамел. Но бих си взел и проклетия мобилен телефон. Особено когато съм по средата на преговори за такава важна сделка.

Спомних си прекрасния вкус на разтопен шоколад върху кожата на Ева и си помислих, че дори ураган да събаряше покрива над главата ми, пак не бих му обърнал особено внимание.

– Караш ме да те съжалявам.

– "Ланкорп" придобиха онази софтуерна разработка, чието проучване и развитие ти от години подкрепяш. И това ги прави самоуверени и нахални.

Ето това беше истинският проблем, който вбесяваше Араш – удоволствието, което Ландън изпитваше от собствения си успех.

– Този софтуер не струва пукната пара без хардуера на "Позит".

Погледна ме косо.

– И какво от това?

– Точка три в плана за действие.

Обърна се с лице към мен.

– В моето копие пише "Предстои да се реши".

– Е, в моето пък пише "Позит". Сега още ли смяташ, че съм извън играта?

– По дяволите.

Телефонът на бюрото ми изпищя, последван от гласа на Скот, който прозвуча по уредбата:

– Имам няколко съобщения, господин Крос. Госпожица Трамел е на първа линия.

– Благодаря ти, Скот.

Отправих се към телефона, тръпката на ловеца вече се бе пробудила в кръвта ми. Ако успеехме да се сдобием с "Позит", тогава Ландън отново се връщаше на изходна позиция.

– Свържи ме с Виктор Рейъс в момента, в който се освободя.

– Разбрано. Освен това госпожа Видал е в приемната – продължи той и ме спря в крачка. – Искате ли да отложа сутрешното съвещание?

Погледнах през стъклената стена, която отделяше кабинета ми от останалата част на офиса, макар че не можех да видя майка си от това разстояние. Стиснах ръце в юмруци. Според часовника имах още десет минути, а жена ми ме чакаше на телефона. Много ми се искаше да накарам майка си да ме чака, докато успея да я вместя в програмата си, а не тя мен в своята, но потиснах това желание.

– Дай ми двайсет минути – казах на Скот. – Първо ще разговарям с госпожица Трамел и Рейъс, а след това можеш да поканиш госпожа Видал да влезе.

– Разбрано.

Изчаках една секунда. След това вдигнах слушалката и натиснах бързо премигващия бутон.

– Ангелчето ми.

Гласът на Гидиън все още въздействаше така силно на сетивата ми, както когато го чух за първи път. Гласът му, глас на образован човек, но едновременно с това много чувствен, винаги ме оставяше без дъх, независимо дали бях в затъмнената си спалня, или говорехме по телефона и нямаше как да се разсейвам от невероятно красивото му лице.

– Здрасти – поздравих аз и придърпах стола си на колела по-близо до бюрото. – В неудобен момент ли се обаждам?

– Тук съм, щом имаш нужда от мен. Нещо в гласа му ми подсказа, че не всичко е наред.

– Мога да се обадя по-късно.

– Ева. – Властният начин, по който изговори името ми, ме накара да присвия пръсти в бежовите си обувки без пети с марка "Кристиан Лубутен". – Кажи от какво имаш нужда.

"От теб" – за малко да кажа, което беше твърде откачено, като се има предвид, че само преди няколко часа ме бе изчукал така, че видях звезди посред бял ден. А беше правил същото почти през цялата нощ.

Вместо това отговорих:

– Искам една услуга.

– С удоволствие ще очаквам отплатата за нея.

Част от напрежението ме напусна. Беше ме наранил, като спомена името на Корин, а и все още не можех да забравя скандала, който последва. Но трябваше да избутам случилото се настрана, да не мисля за него.

– Охраната има ли домашните адреси на всички, които работят в "Кросфайър"?

– Имат копия от личните карти. Защо питаш?