Сильвия Дэй - Пеперуда в леда

Логото и цялостният дизайн излъчват лукс, който носи резултати, идеалният имидж за новата линия на „Крос Индъстрис“ — грижа за кожата, която хвърля мост над пропастта между фармацевтиката и козметиката.

Внимателно отварям една от кутийките, като се старая да запазя великолепната опаковка. Шишенцето вътре ме кара да ахна от удоволствие. Дебелото матирано стъкло крие златисто съдържание. Масивната безвъздушна помпичка също е златна, с ясно видима морскосиня лентичка, която указва на кой етап от препоръчания режим трябва да се използва продуктът.

Вдигам придружаващата картичка и разпознавам почерка на Ева Крос.

Тийгън,

Не бихме се справили без теб.

Наздраве за едно великолепно начало!

Усмихвам се. И е толкова приятно. Пред мен е доказателството, че макар да се оттеглих от работата в козметичната хирургия, все пак съм успяла да помогна за създаването на нещо ценно, което може да накара някого на този свят да се почувства по-красив. А с частта от печалбите, която отива в благотворителната фондация на Ева — „Кросроудс“, давам своя скромен принос за по-добър живот на много хора, не само по отношение на красотата.

Капвам капка серум с естествено ухание върху опакото на дланта си и вдишвам аромата й̀, когато чувам типичния звук на отваряща се врата на ван за доставки. Отивам обратно до прозореца и виждам пощенската кола, спряла на моята алея. Тъй като повечето пакети се оставят в заключената пощенска кутия на улицата, предполагам, че това е нещо голямо, и тръгвам към вратата. Истината е, че правя повечето си покупки онлайн, независимо дали са продукти от супермаркета, храна за вкъщи, дрехи или неща за домакинството. Така е по-безопасно.

Грабвам ключовете, защото входната врата е винаги заключена отвътре, дръпвам резето и отварям широко вратата, за да посрещна пощенския служител.

И едва не се сблъсквам с Гарет Фрост.

— Къде отиваш? — пита Гарет, смръщил заплашително вежди.

— Моля? — Имам чувството, че съм се блъснала в него, макар да успях да избегна контакта с бързо отскачане назад.

Облечен в тясна черна тениска, износени свободни дънки и кубинки, сега е съвсем различен от мъжа, на когото налетях тази сутрин. Допълнителните дрехи обаче не притъпяват въздействието му върху мен.

Мисълта за това увисва в ума ми. Стряскащо е да осъзная колко силно ми влияе. Всяка язовирна стена държи само докато няма пукнатини.

— Смятам, че трябва да престанем да се срещаме по този начин.

— Слушай — казва той, — искам ново начало.

— Какво начало?

— Искам да забравим как се сблъскахме по-рано днес. Да започнем наново.

— Да започнем наново — повтарям аз.

— Да. — Той протяга длан към мен. — Аз съм Гарет Фрост.

Взирам се в татуираната му ръка, оглеждам дизайна, текстурата и размера.

Той въздъхва раздразнено и сграбчва ръката ми.

— А ти си доктор Тийгън Ренсъм. Приятно ми е да се запознаем.

— Ъъ…

— А сега ме покани да вляза.

Пулсът ми скача.

— Защо да го правя?

— А защо не?

Втренчвам се подозрително в него и питам:

— Ти ли се нанесе в съседната къща?

— Да. Видях те да се връщаш преди малко.

Чакам да каже още нещо, но той само ме гледа втренчено.

— Не ми се стори кой знае колко щастлив, че налетя на мен — казвам накрая, — та се чудя защо си тук.

— Никой не е щастлив да му налетят изневиделица. Той пъха ръце в задните си джобове, но продължава да стои на прага ми.

Точно пред мен.

— Бяха ми се струпали куп неща на главата — казва. — Работата, местенето тук, дреболии, които все някога трябва да бъдат свършени. Когато те видях да тичаш с все сили към мен, просто ме заслепи. Няколко секунди по-късно се озова под мен и отново бях заслепен. И ти го усети.

Трябва да призная, че оценявам откровеността му.

Той чака да отговоря, търпелив като паяк в своята мрежа.

— Значи между нас има физическо привличане — казвам предпазливо. Струва ми се, че трябваше да изчакаме малко повече, преди да признаем подобно нещо на глас.

Устните му се извиват в бавна непринудена усмивка.

— На една и съща вълна сме.

— Не мисля така. Смятам, че ти току-що направи голям скок.

— Напът съм. — Прекрачва прага с онази своя изящна животинска грация.

Изведнъж краката ми се отделят от земята и той накланя глава, за да поеме устата ми в хищна дълбока целувка, която изсмуква дъха ми. Устните ми парят под огъня на неговите. Едната му ръка ме е повдигнала като на люлка, другата притиска раменете ми. Пръстите му се вкопчват в хлабавата плитка, която се спуска на гърба ми, и отказват да я пуснат. Той затваря вратата зад себе си с крак.