Сильвия Дэй - Пеперуда в леда

Телефонът започва да вибрира в джоба ми, но аз дори не подскачам. Умът ми е избягал в някакво самотно място, което ме закриля от безкрайните вътрешни писъци, които едно време застрашаваха да ме докарат до лудост.

Когато на екрана виждам лицето на Рокси, приемам видеоразговора.

— Здрасти.

— Здрасти и на теб! — Тя е развълнувана, очите й блестят.

— Близо ли си до таблета си?

— Мога и да съм. — Отивам до мястото, където е поставена Стойката му за зареждане, благодарна за разсейването.

— Изпращам ти съобщение с линк. Не го пускай на телефона. Трябва ти по-голям екран.

Известието за съобщението изскача на екрана и аз минавам през необходимите операции, за да отворя страницата, която ми е изпратила. Почти не съм изненадана, когато очите на Гарет се оказват първото, което виждам. В края на краищата това е Рокси, а тя е като хрътка, пусната по следа, когато става дума за клюки.

— Много си бърза — промърморвам, докато скролвам малко надолу, за да се зареди цялото му лице.

Еха! Този тип е мечта, няма съмнение. Омагьосващата му мъжественост ме разтърсва въпреки белезите, които нося.

— Изобщо не е трудно да намериш човек, за когото е писано в пресата. — Гласът на Рокси трепти от вълнение.

— И макар да се налага да призная, че Майк позна, че е художник, а аз заложих на режисьор, до известна степен и двамата имахме право, защото Гарет Фрост е и фотограф, и художник. Прави изумителни черно-бели снимки, после ги превръща в абстрактни цветни картини. Има слайдшоу в една статия, сравняваща първоначалните фотографии с крайната творба. Някои от тях са наистина зашеметяващи.

Феноменът Фрост взривява елита на световното изкуство.

Това е заглавието на дълга статия, в която са включени няколко снимки на художника с различни знаменитости, някои от които познавам, а други — не. Една от фотографиите специално привлича вниманието ми, защото на нея той се усмихва. Независимо колко секси е по принцип, става още по-страхотен, когато лицето му е озарено от добро настроение. Красивите му очи греят.

Очарователни бръчици прорязват страните му. А устните му са плътни и твърди, наслада за сетивата.

— Не мога да повярвам, че още мълчиш, вместо да пищиш от вълнение! — упреква ме Рокси. — Отврат. И то само защото се срещаш с известни хора през цялото време. Явно си имунизирана.

— Не се срещам с известни хора през цялото време. — И със сигурност не съм имунизирана. Нещо ниско долу, дълбоко в мен потръпва, когато гледам лицето му.

— Ехо!? Ти си известна, доктор Манхатън — озъбва ми се тя. — И беше омъжена за Кайлър Джордан!

Потръпвам от болка при двойното споменаване на риалити сериала, който ме направи известна, и на брака ми с актьора, който все още играе ролята на супергероя, превърнала го в глобална стока. Мнозина смятат историята ми за вълшебна приказка и мислят, че съм имала очарователен живот. Известно време дори аз вярвах в това.

После идеалната картинка се разби на милион остри, болезнени парченца.

— Както и да е — продължава Рокси. — Гарет Фрост ми се струва опасен, какво ще кажеш? На челото му просто пише лошо момче .

Така си е. Дяволската му самоувереност личи в надменността на стойката му и в начина, по който се облича — с вкус и скъпо, но достатъчно еклектично, за да подскаже, че изобщо не се тревожи дали е в крак с модата.

— Великолепен е и е талантлив. Предполагам, че не чува често думичката „не“.

— Че кой би му я казал? Погледни снимките му с онези — супермодели. Както и да е, може и да намина към вас…

Чувам звънеца на вратата и изругавам, толкова съм потънала в проучването на всеки най-дребен детайл от лицето и стила на Гарет Фрост, че съм се отнесла напълно.

— Звънецът направо ми изкара акъла. Стой така. Има някой на вратата.

Поглеждам през щорите на широкия прозорец към предния ми двор и съзирам куриер, който бързо се връща към чакащия го ван.

— Имам пратка. Ще ти звънна след малко.

— Добре. Ще се чуем скоро.

Пъхвам телефона в джоба си, отварям вратата и се навеждам да вдигна кутията на прага. Настроението ми се оправя, когато виждам изпращача: „ЕКРА + Космесютикълс“ — проекта, който запази разума ми през последната година.

Изправям се и бързам да вляза вътре, без да забравям да затворя дългото резе, преди да се отправя към кухнята за ножици. Няколко минути по-късно съм пръснала съдържанието върху кухненския остров, цяла серия продукти за грижа за кожата в бежово-златисти опаковки.