Сильвия Дэй - Пеперуда в леда

— Разбира се — казвам с небрежно повдигане на рамото.

— Не се вълнувай чак толкова — шегува се тя. — Както и да е, потеглям. Ще се видим с вас двамата утре около шест? Обади ми се по-късно, Тийгън.

Тръгва си. Гледам през прозореца как пресича напряко към двора си. Оставя ме сама с Гарет Фрост. Отново.

Той идва при мен, хваща лицето ми в ръцете си и задържа погледа ми.

— Докъде бяхме стигнали?

— Какво? Не!

Поразителната усмивка отново се появява и ме заслепява, после той ме целува по връхчето на носа.

— Възхитителна си, докторке. И адски секси.

— Ще затворя очи — промърморвам — и когато отново ги отворя, всичко това ще е просто един странен сън.

Посяга, обхваща китката ми с пръсти и вдига ръката ми, като притиска дланта ми към гърдите си. Оставам без дъх, когато усещам бясно биещото му сърце.

— Виждаш ли какво правиш с мен? — шепне той, притворил клепачи.

И за секунда от закачлив става прелъстителен.

— Ти ме манипулираш.

— А ти не спираш да мислиш. Съсредоточи се върху това, което е тук и сега.

Отдръпвам се.

— Това би било явно доказателство за разведена жена с лоша преценка. Не мога постоянно да губя почва под краката си и да правя едни и същи грешки.

Челюстта на Гарет придобива познатия упорит вид.

— Аз не съм грешка. И започвам начисто. Каквото и да е имало преди, не мога да бъда упрекнат в нищо.

— Пишеш правилата в движение — оплаквам се.

— Ние просто се чувстваме адски приятно заедно, Тийгън. Може ли да се фокусираме върху това? — посяга за ръката ми, стиска я. — Не си единствената, която има чувството, че земята се изплъзва под краката й.

Исусе! Да съм с него е като да съм на ринга с невидим боксьор срещу себе си. Изобщо не виждам откъде идва ударът.

Усмихва се триумфално, когато не успявам да измисля друго възражение. Прилича на момченце, което току-що е отворило мечтания подарък, който знае, че ще получи, защото е надникнало в оня проклет гардероб и е развалило изненадата.

— Дай ми шанс да те очаровам, докторке.

— И да ме чукаш.

— Това също. — Пръстите му се пъхат във възела на косата на тила ми, освобождават кичурите и те падат до кръста ми. Вдига шепа коса до носа си и вдъхва със затворени очи. — Знам, че малко насилвам нещата. Иска ми се да кажа, че ще намаля темпото, но би било лъжа, защото не мога да го направя.

Да. Още един от онези невидими удари, който спират дъха ми.

— Не можеш. Така ли? — Веждите ми се повдигат. — И защо?

— Нямам търпение.

— Наистина ли? — казвам саркастично, защото от самото начало е напълно ясно, че Гарет Фрост прави каквото си поиска.

Той издържа погледа ми и аз поразена забелязвам как нещо в него се променя. Очите му потъмняват. Крайчетата на прелъстителните му устни се свиват горчиво. Кожата на скулите му се опъва. Внезапно става призрачно красив, динамичната му сексуалност е разрушена от внезапната ми мисъл, че той страда мълчаливо.

— Всеки ден — прошепва той — надскачам собствените си граници само за да си напомня, че технически все още съм жив.

Посяга и хваща лакътя ми, лекото докосване се превръща в нежна милувка, която се плъзва надолу, докато пръстите ни се срещат. Усещам пътя на дланта му, голата ми кожа потръпва там, където плътта му е докосвала моята, сякаш нервните окончания се връщат към живот.

Устните ми се разтварят от учестеното дишане. Вцепенението беше моето спасение.

— Уморих се да страдам — казва той тихо. — Ти ми напомни, че тялото ми може да чувства и друго освен болка.

Гърлото ми се свива. Гарет би бил огромен риск във всяка своя форма, но наранен е още по-опасен. Страхувам се, че дори при най-повърхностната интимност ще съм прекалено уязвима за бурята, която вилнее в него, прекалено крехка да издържа болката, която го терзае.

— Гарет… аз… — Поклащам глава.

— Нямах намерение да се втурвам и да те сграбчвам така. Не съжалявам, че го направих, но не това беше начина, по който планирах да тръгнат нещата.

— Имал си план?

— Отиде по дяволите, но този, с който продължих, изглежда действа.

Навежда се и ме целува.

За разлика от мълниеносната целувка, с която ме атакува по-рано, тази е нежна. Устните му са меки. Изкусителни.

Езикът му се плъзва по моите и лекичко ги разтваря.

Продължава целувката бавно с лекичко близване, което ме кара да потръпна. Тихо изръмжаване издава удоволствието и сдържаното му желание.

Полагам неимоверно усилие да сложа ръцете си върху стегнатия му корем и да го избутам.