Катрин Миле - Сексуалният живот на Катрин М.

Малката компания идваше да ме чака в късния следобед на кея, на който излизаше улицата. Те грееха от радост и бащата на студента, срещайки ги един ден, им казал, по-скоро сърдечно, че сигурно съм дяволски хубаво момиче, щом мога да имам толкова момчета на разположение. Да си призная, вече бях спряла да броя. Бях забравила напълно детските си тревоги за допустимия брой съпрузи. Не бях „колекционерка“ и се дразнех от всичките тези момчета и момичета, които виждах на партитата да флиртуват, т.е. да галят или да бъдат галени и да се целуват с език, докато им стига дъхът, с колкото се може повече хора, само за да могат да се похвалят на следващия ден в лицея. Задоволявах се с откритието, че сладострастната изнемога, която изпитвах при контакта с неизразимата нежност на всички непознати устни или пък когато една длан се притиска към венериния ми хълм, може да се повтаря до безкрай, защото светът е пълен с мъже, готови за такова нещо. Всичко останало ми беше безразлично. За малко щях да бъда дефлорирана по-рано в резултат на един флирт с особено силно въздействие върху мен, който имах с едно момче с малко отпуснато лице, с огромни устни и невъобразимо черна коса. Никога преди това чужда ръка, една чужда длан не беше опипвала толкова голяма повърхност от моето тяло, прониквайки под вдигнатия нагоре пуловер, който се усукваше около врата ми, и дърпайки ластика на пликчетата ми, чак докато се образува алена ивица по слабините. Тогава за първи път почувствах, че удоволствието ме завладява. Момчето ме попита „дали искам повече“. Нямах никаква представа какво трябваше да означава този въпрос, но отговорих отрицателно, защото не можех да си представя какво „повече“ мога да изпитам. Впрочем прекъснах сеанса, и въпреки че този флирт продължи дълго време (аз редовно се връщах към него през ваканциите), нямах никакво намерение да подновявам тази сцена. Не ме вълнуваше особено много и желанието да „излизам“ с някого, нито пък с няколко. На два пъти се влюбвах, и то в мъж, с когото физическите контакти се оказаха по начало затруднени, тъй като първият току-що се бе оженил и така или иначе не проявяваше интерес към мен, а вторият живееше далече. Така че въобще не държах да имам постоянен приятел. Студентът беше много скучен, Андре беше почти сгоден за приятелката ми, а Ринго живееше на съпружески начала. Оставаше ми в Париж онзи мой приятел Клод, с когото се бях любила за първи път, но самият той изглеждаше влюбен в едно младо момиче от буржоазно семейство, което беше в състояние да му говори с поетични изрази от рода на „докосни гърдите ми и виж колко са нежни тази вечер“, без да му позволи да направи нещо повече. Този пример смътно ме накара да осъзная, че не спадам към групата на съблазнителките и следователно мястото ми в света е не толкова сред останалите жени, изправени срещу мъжете, колкото на страната на самите мъже. Чисто и просто нищо не ми пречеше да подновявам опита си да всмуквам тази гъста слюнка, чийто вкус е винаги различен, да притискам с ръка, без да го виждам, един винаги изненадващ предмет. Клод имаше красив пенис — прав и съразмерен, и от първите ни съвокупления ми е останал споменът за обхваналото ме вцепенение, сякаш тялото ми се беше вдървило, цялото пронизано от него. Когато Андре разкопча панталона си пред лицето ми, аз с изненада видях нещо много по-малко, а също и по-податливо, защото, за разлика от Клод, той не беше обрязан. Когато погледът обхваща пенис с оголена глава, видът му, наподобяващ гладък монолит, незабавно предизвиква възбуда, докато препуциумът, който ръката може да движи напред и назад, оголвайки главата, която прилича на мехур, набъбващ на повърхността на сапунена вода, поражда много по-фини усещания, защото тази гъвкавост предизвиква вълни, които се разпростират чак до отверстието в тялото на партньора. Пенисът на Ринго спадаше по-скоро към групата на тези, към които се числеше и членът на Клод, пенисът на стеснителното момче приличаше по-скоро на този на Андре, а на студента беше от категория, чиито достойнства щях да оценя по-късно. Към нея принадлежат мъжките атрибути, които, без да са особено големи, благодарение може би на по-плътното покритие на препуциума тутакси пораждат в дланта усещане за пълнота. Постепенно се научих, че всеки полов орган изисква от мен различни жестове, дори различно поведение. Също както всеки път трябваше да се приспособявам към различен вид кожа, към друг телесен цвят, към различна степен на окосменост и друг вид мускулатура (от само себе си се разбира например, че както човек прегръща по различен начин тялото над себе си според това дали е гладко като камък или има леко оформени гърди, или пък препречва погледа с гъстото си руно, така и тези картини не резонират по един и същи начин във въображението: сега, когато обръщам поглед назад, ми се струва, че сухите или леко отпуснати тела ми внушаваха покорство, сякаш разпознавах в тях истинските мъжкари, докато по-тежките тела ме подтикваха към инициативност, понеже ми изглеждаха по-феминизирани, независимо от това колко са големи), така и всяко телосложение изискваше съответстващи пози. Спомням си с приятно чувство за едно много нервно тяло, чийто дълъг и тънък член се забиваше съвсем точно във високо вдигнатата ми задница на кратки почивки и сякаш от разстояние, без практически да бъде засегната никоя друга част от тялото ми, с изключение на хълбоците, придържани от ръцете му. И обратното — чувствах се притеснена с дебелите мъже, въпреки че ме привличаха, но никога не съм правила дори и опит да се освободя, когато ме притискаха прекомерно много и се опитваха непрекъснато (отдавах това тяхно поведение на тяхната корпулентност) да ме мляскат и да ме мачкат. Накратко казано — навлязох в сексуалния живот на възрастните също както като малко момиченце потъвах в бездната на тунела на един призрачен влак, движейки се слепешката напред, само за да мога да изпитам удоволствието някой да ме хване и да ме люшка напред-назад. Или с други думи — хипнотизирана като жаба, която змията поглъща.