Маркиз Сад - Философия в будоара (Първите четири диалога)

ЙОЖЕНИ ( цялата в напрежение ). Ах, не мога повече, умирам! Не ме оставяйте, приятели, ще загубя съзнание!…

Тя се изпразва в обятията на своите двама възпитатели.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Е как, миличка? Какво мислиш за удоволствието, което ти доставихме?

ЙОЖЕНИ: Аз съм мъртва, аз съм сломена, аз съм унищожена!… Но, моля, обяснете ми значението на думите, които произнесохте, а аз не разбрах; преди всичко, какво е това матка?

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Това е съд, който наподобява бутилка, гърлото на която обхваща мъжкия член, откъдето изтича сокът, отделящ се от женските жлези, и където попада мъжката сперма — вследствие на еякулацията, която ще ти покажем; от смесването на тези ликьори възниква зародишът, произвеждащ ту момченца, ту момиченца.

ЙОЖЕНИ: Ах! Разбирам; това определение ми обяснява в същото време думата сок, значението на която поначало не разбрах. А нима съюзът на семената е необходим за образуването на зародиша?

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Разбира се, макар да е доказано, че този зародиш дължи съществуването си само на мъжката сперма; без женска сперма, той, разбира се, не би достигнал целта си; но и тази, която достигаме, служи само на преработката; тя не създава, тя само помага за създаването, без да се явява негова причина. Много съвременни натуралисти допускат даже, че тя е безполезна, от тук моралистите, опирайки се на откритията на тези учени, заключават съвсем логично, че детето, формирано само от кръвта на бащата, е задължено да обича само него. Това твърдение не е лишено от правдоподобност. Макар че съм жена, не бих се решила да го оспоря.

ЙОЖЕНИ: Сърцето ми подсказва, че ти си права, скъпа: аз обичам безумно баща си и чувствам, че презирам своята майка.

ДОЛМАНСЕ: Не намирам нищо удивително в това предпочитание, аз мисля точно така. Още не съм се утешил след смъртта на баща си, а когато умря майка ми, скачах от радост… От цялото си сърце я презирах. Попийте безстрашно тези принципи, Йожени: тях ни нашепва природата. Ние сме слепени само от кръвта на нашите бащи и с абсолютно нищо не сме задължени на майките. Те са се предоставили само за акт, във времето, когато бащата е полагал усилия за нас. Той е желаел нашето раждане, а майката го е вършила по принуда.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Хиляди аргументи потвърждават твоята правота, Йожени. Ако има на земята майка, която трябва да бъде ненавиждана, това е твоята! Свадлива, суеверна, набожна… а каква страшна лицемерка! Обзалагам се, че тази глупачка не е направила в живота си нито една грешка… Ако ти знаеше, скъпа, как презирам добродетелните жени! Но ние ще поговорим пак за това.

ДОЛМАНСЕ: Нали не ще възразите, ако тя ви направи чекия?

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Съгласна съм. Това ще й е от полза. А вие, разбира се, искате по време на операцията да съзерцавате моя задник?

ДОЛМАНСЕ: Нима се съмнявате, мадам, в удоволствието, с което ще му въздам най-нежни почести?

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ ( подставяйки му кълките си ). Е, как? Намирате ли ме за възпитана?

ДОЛМАНСЕ: Изумително! Аз мога по най-добрия начин да ви окажа услугата, която Йожени така прекрасно получи за себе си. Сега, мила лудетино, главата — между краката на вашата приятелка, и с прелестно езиче я задоволете така, както тя току-що ви задоволи. Какво виждам! В тази поза владея и двете ви дупета; аз ще галя дупето на Йожени, смучейки задника на нейната прекрасна приятелка. Така… добре… Вижте как сме се сплели.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ ( разтапяйки се ). Умирам, курво! Долмансе, как ми харесва да хващам твоя изумителен хуй, в същото време, когато се празня! Бих желала да ме залее със сперма!… Друсайте, смучете ме, ебете ме в устата!… Ах! Как искам да бъда курва, когато моята сперма тече, ето така! Всичко, повече не мога… вие двамата ме победихте… Струва ми се, че през живота си не съм изпитвала подобно удоволствие.

ЙОЖЕНИ: Радвам се да съм причина за това! Но не разбрах значението на още една дума, отронена от теб: какво е това курва? Прости, но нали съм дошла тук да се уча.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Така, мила моя, се наричат публичните жертви на мъжкия разврат, вечно готови да се подчиняват на темперамента или в изгода на мъжете. Щастливи и достойни за уважение същества, които обществото заклеймява, но увенчава със сладострастие — макар че те са много по-необходими на обществото, отколкото лицемерите — тези създания смело жертват в името на обществото това уважение, от което така несправедливо ги лишават. Да живеят жените, украсени с тази титла! Това са истински любезни и единствено философски особи! Що се отнася до мен, скъпа… ето вече дванадесет години, откакто се трудя, за да я заслужа; далеч съм от това да се обиждам заради него. Какво говоря! Обожавам да ме наричат така по време на ебането — това „оскърбление“ ме възбужда.