Маркиз Сад - Философия в будоара (Първите четири диалога)

Ако материята действа, движи се с помощта на неизвестни за нас комбинации; ако движението е присъщо на материята; ако, накрая, тя може поради своята енергия да твори, произвежда, съхранява, поддържа, уравновесява в безкрайните равнини на пространството всички планети, чийто вид ни изумява и чийто равномерен, неизменен ход ни изпълва с почтителност и възторг, защо в такъв случай да търсим фактор, чужд на всичко това, след като активността е присъща на самата природа, а тя не е нищо друго освен материя в действие? Ще проясни ли нещо вашата свято почитана химера? Аз гарантирам: вие не ще ми докажете това. Ако предположим, че аз се заблуждавам за вътрешните качества на природата, пред мен в последна сметка има само едно препятствие. А какво правите вие, като ми подарявате вашия Бог? Давате ми още едно. И за това, че нещо недоразбирам, искате да се съглася, че разбирам още по-малко? Нима с помощта на догмите на християнската религия аз ще изследвам… аз ще си представя вашия ужасен Бог? Нека видим как тя ми го обрисува…

Какво ще видя аз в Бога — този безчестен култ, освен непостоянно, варварско същество, създало днес света, за строежа на който то утре ще се разкае? Какво, освен слабак, който не е способен да застави човека да усвои желания от него навик? Това създание доминира, макар и възникнало от него; то може да оскърби Бога, за което заслужава вечни мъки! Що за хилаво същество е този Бог! Как! Той е могъл да създаде всичко, което виждаме, и не е в състояние да създаде човека по свой образ и подобие? Но, ще възразите вие, ако той бе създал човека точно такъв, човек не би имал никакви заслуги. Що за пошлост! И защо е необходимо човекът да има заслуги пред своя Бог? Създаден абсолютно добър, той никога не би могъл да причини зло — ето единственото деяние, което би било достойно за Бога. Да предоставиш избор на човека — значи да го изкушаваш. И така Бог в своята безкрайна предвидливост е знаел отлично какво ще излезе от всичко това. Получава се така, че Бог равнодушно губи, създаденото от него същество. Що за страшен Бог е този Бог? Що за чудовище? Що за мерзавец, достоен за нашата ненавист, нашата безжалостна мъст! И все пак, неудовлетворен от възвишеното дело, той унищожава човека, за да го убеди; изгаря го, проклина го. Но всичко това не е в състояние да промени човека. По-могъщото същество от този мърльо — Дяволът — продължавайки да съхранява своята власт, имайки възможност да се перчи пред Твореца, безкрайно съблазнява и развращава стадото, което Всевишния е запазил за себе си. Нищо не може да сломи силата на този демон. Представете си сега страшния Бог, който проповядвате! Той има само един син — не зная как го е придобил. Доколкото човек се ебе, той е пожелал и неговия Бог да се ебе; той отделя от небесата и от самия себе си тази уважаема частица.

Може би си представяте, че това най-висше създание се е появило сред небесни лъчи, сред ангелски кортеж, пред очите на всички? Нищо подобно: именно излизайки от лоното на еврейска курва, именно в свинарника е възвестил за себе си Спасителят на земята! Ето ви достойният произход, който му приписват! Но ще попълни ли неговата свещена мисия нашите празнини? Да проследим героя. Какво казва той? Какво върши? Какво възвишено получаваме от него? Каква тайна е разкрил? Каква догма ни предписва? И накрая, в какви деяния ще се прояви неговото величие?

Отначало неизвестно детство, няколко услуги (несъмнено твърде развратни), оказани от този безнравственик на жреците на Ерусалимския храм; след това изчезване за петнайсет години, през което време хитрецът ще се трови с всички бълнувания на египетската школа, за да ги занесе в Юдея. Още с неговото появяване там избухва безумието му, подбудило го да заяви, че е син на Бога, равен на своя Отец; той ще привлече към този съюз още един призрак, наричайки го Дух Свети; тези три лица, ни уверява той, трябва да съставляват само едно! Колкото повече тази смехотворна тайна поразява ума, толкова по-уверено безсрамникът твърди, че заслужава да се усвои това… Глупакът ни уверява: за да спаси всички нас, той Богът, се е облякъл в плът, влизайки в лоното на човешко отроче. И ослепителните чудеса, които той върши, скоро ще убедят целия свят! На вечерята пияницата мошеник превръща, (както разказват) водата във вино; за десерт храни няколко мерзавци с нещо загадъчно, приготвено от неговите привърженици; един от приятелите му се прави на мъртъв — нашият самозванец го възкресява; отправя се към планината и там, само пред две-три приятелчета, прави фокус, който би накарал да се изчерви най-некадърния илюзионист в наши дни.