Маркиз Сад - Философия в будоара (Първите четири диалога)

ЙОЖЕНИ: О! Съгласна съм с тебе. Аз също не бих се разсърдила, ако се обръщаха към мене с тази дума и бих била щастлива да заслужа тази титла. Но нима добродетелта не се противи на подобно поведение? Не я ли оскърбяваме, като постъпваме така?

ДОЛМАНСЕ: Ах, откажете се от добродетелите, Йожени! Може ли да се пренесе дори една жертва на подобно псевдобожество? Струва ли то минутата удоволствие, което вкусваме, оскърбявайки добродетелта? Помисли: добродетелта — това е само химера; нейният култ се състои само в постоянното умъртвяване на плътта, в безсмислени бунтове против нарушенията на темперамента. Нима това е естествено? Нима природата ни съветва да правим това, което я оскърбява? Йожени, не позволявай да те правят на глупава жени, които ти наричаш добродетелни. Те се отдават на къде по-презрени страсти, отколкото ние… Честолюбие, гордост, лични интереси, а често и само фригидността ги карат да не вкусват лакомствата. Питам те, задължени ли сме да ги уважаваме? Нима те не се ръководят единствено от себелюбие? Нима е по-добре, по-мъдро, по-прилично да жертваш егоизма, отколкото страстите? Що се отнася до мен, едното струва колкото другото; но който се вслушва само в гласа на страстите, е несъмнено по-прав; нали това е единственият глас на природата; противоположните — глупост и предразсъдък. Една капка сперма от този член, Йожени, е за мен къде по-драгоценна от най-възвишените деяния на добродетелта.

По време на тези разсъждения малко по малко се възстановява спокойствието; жените, облекли своите леки прозрачни дрехи, са полулегнали на канапето; Долмансе — до тях, в голямо кресло.

ЙОЖЕНИ: Но има добродетели от друг род. Какво мислите например за набожността?

ДОЛМАНСЕ: Какво значи тази добродетел в очите на невярващия? А и кой е способен да вярва? Да видим, нека изследваме всичко по ред, Йожени: не наричате ли вие „религия“ пакта, свързващ човека с неговия Творец; пакт, който с помощта на култа ни задължава да засвидетелстваме признателност за живота, получен от този висш създател?

ЙОЖЕНИ: Това е най-доброто определение.

ДОЛМАНСЕ: Прекрасно! Ако се докаже, че човек е задължен за съществуванието си само на неотразимите планове на природата; че той е толкова древен на земното кълбо, колкото и самото кълбо, че е необходим както дъба, както лъва, както минералите в недрата на земята, че той не е задължен за живота си към никого; ако се докаже, че този Бог, когото глупците считат за автор, единствен творец на всичко, което ни обкръжава, е само крайност на човешкия разум, само призрак, създаден в миг, когато разумът е безсилен; ако е доказано, че съществуването на този Бог е невъзможно и че природата, намираща се в постоянно действие, в постоянно движение, получава сама от себе си, което на глупците се харесва да бъде подарявано. Ако се докаже, че това инертно същество е реалност, то би било, разбира се, най-смехотворното от всички същества, доколкото е работило само един ден, и оттогава милиони столетия се намира в презряно бездействие; то би било, разбира се, най-гнусното същество, доколкото е допускало зло на земята, в същото време, когато неговото всемогъщество е могло да попречи за това. Ако, повтарям, всичко това би било доказано, а то безусловно е, вие както преди ли ще вярвате, Йожени, че набожността, свързваща човека с този глупав, несъстоятелен, жесток и презрян творец, е така необходима добродетел?

ЙОЖЕНИ ( обръща се към г-жа дьо Сент-Анж ). Е, как, любезна приятелко? Действително ли съществуването на Бога би било химера?

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Най-презряна! Вън от всякакво съмнение.

ДОЛМАНСЕ: Трябва да загубиш разсъдъка си, за да вярваш в това. Плод на ужаса на едни и слабостта на други, този омерзителен фантом 3 3 Fantôme (фр.) — призрак. , Йожени, е безполезен на земната система. Той неминуемо би й навредил, защото желанията му, които задължително трябва да са справедливи, са несъвместими с несправедливостта, присъща на законите на природата. Той трябва да желае постоянно добро, а природата е длъжна да желае това само като компенсация на злото, което служи на нейните закони. Необходимо е той да действа постоянно и природата, у която постоянното действие е един от нейните закони, би се оказала в противоречие с него, във вечна негова опозиция. Но могат да възразят: Бог и природа са едно и също. Не е ли това абсурд? Създадената вещ не може да бъде равна на създаващото същество: възможно ли е часовниците да бъдат часовникар? Добре, могат да кажат, че природата е нищо, а Бог — всичко. Нова глупост! В света са необходими две неща: съзидателен импулс и създаден индивид. Какво е това съзидателен импулс? Ето единственият проблем, който трябва да се разреши; единственият въпрос, на който е нужно да се отговори.