Дъглас Адамс - Сбогом и благодаря за рибата

Това той напълно, абсолютно и унизен, не можа да направи.

Тя го гледаше отгоре толкова съсредоточено, че едва ли забелязваше, че и той я гледа. След това изведнъж тръсна глава, спусна тънката лятна рокля върху себе си и бързо изчезна в банята.

Появи се след миг цялата в усмивки и с шапка за слънце. Слезе по стълбите с невероятна лекота. Движеше се със странни движения, сякаш танцуваше. Видя, че я наблюдава и леко наклони глава. Харесва ли ти?

— Изглеждаш страхотно! — просто каза той, защото беше така.

— Хммммммм — каза тя, сякаш не бе отговорил на въпроса й.

Тя затвори вратата на горния етаж, която през цялото време беше стояла отворена и огледа малката стаичка, за да се увери, че е в състояние, което позволява да я остави сама за известно време. Артър проследи с очи погледа й и докато той гледаше на другата страна, тя извади нещо от едно чекмедже и го мушна в брезентовата си чанта.

Артър я погледна отново.

— Готово?

— Знаеш ли — каза тя с леко объркана усмивка, — че с мен нещо не е наред?

Откровеността й завари Артър неподготвен.

— Е — каза той — чух нещо мъгляво…

— Чудя се, колко знаеш за мен — каза тя. — Ако си чул каквото си чул откъдето аз си мисля, не е това. Ръсел просто си измисля, защото не може да се справи, с каквото то е наистина.

Тревога прониза Артър.

— Тогава, какво е то — попита той. — Можеш ли да ми кажеш?

— Не се тревожи — отвърна тя. — Нищо лошо няма. Просто необикновено. Много, много необикновено.

Тя докосна ръката му, после се наведе напред и го целуна леко.

— Ще ми е много интересно да разбера — каза тя, — дали ще успееш да разбереш какво е то тази вечер.

Артър чувстваше, че ако в този момент някой чукне по него, той ще зазвъни с дълбокия, кънтящ, незатихващ звук, който издаваше сивия аквариум.

Форд Префект се ядосваше, че непрекъснато го будят със стрелба.

Той се измъкна през люка на сектора по поддръжката, който беше превърнал в удобно леговище, като бе спрял някои от по-шумните машинарии наоколо и го бе постлал с пешкири. Спусна се по стълбата и тръгна навъсен по коридорите.

Те предизвикваха клаустрофобия и бяха лошо осветени, а и колкото светлина имаше, тя непрекъснато мигаше и гаснеше, тъй като захранването отиваше ту тук, ту там из кораба, като причиняваше силни вибрации и жужене.

Не беше това.

Спря и се облегна на стената, докато нещо подобно на сребърна бормашина прелетя покрай него надолу по мрачния коридор с изправящо косата свистене.

И това не беше то.

Прекрачи неспокойно през вратата в преградата и се озова в по-голям коридор, макар и също лошо осветен.

Корабът се разтресе. Правеше това доста често, но сега беше по-силно. Малък взвод роботи премина край него с ужасно дрънчене.

Пак не е това.

От единия край на коридора идваше кисел дим, така че той тръгна в другата посока.

Премина покрай няколко монитора за наблюдение, монтирани в стените зад плочи от подсилен, но въпреки това зле изподраскан плексиглас.

На единия от тях се виждаше някакво ужасно зелено влечуго с люспи, което крещеше и се пенеше по въпроса за «Системата за трансфер на един вот». Трудно можеше да се каже дали е за, или против нея, но явно беше силно емоционално ангажирано. Форд намали звука.

Не беше това.

Премина пред друг монитор. На него вървеше реклама за някаква паста за зъби, която ще те накара да се чувстваш свободен, ако я ползваш. Чуваше се и някаква отвратителна, гърмяща музика, но не беше това.

Застана пред друг, по-голям монитор с триизмерно изображение, който показваше какво става извън огромния, сребрист Ксаксизийски кораб.

Както гледаше, хиляда ужасно натоварени с оръжие крайцери-роботи на Зизрла излетяха иззад тъмната сянка на спътника, силуетите им се очертаха на фона на ослепителния диск на звездата Ксаксис и в същото време от всички отвърстия на кораба срещу тях излетя зловещ ураган от ужасни неведоми сили.

Това беше то.

Форд поклати глава с раздразнение и потри очи. Отпусна се върху повреденото тяло на един сребрист робот, който явно беше горял, но сега бе достатъчно изстинал, за да седнеш отгоре му.

Прозя се и изрови от чантата си своя екземпляр от «Пътеводителя на галактическия стопаджия» . Активира екрана, прегледа лениво няколко бележки на трето и четвърто ниво. Търсеше добър лек против безсъние. Намери «ПОЧИВКА» , от което смяташе, че има нужда. Намери «ПОЧИВКА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ» , но неочаквано му дойде по-добра идея. Погледна нагоре към екрана на монитора. Ожесточеността на битката нарастваше с всяка секунда и шумът беше ужасяващ. Корабът се тресеше и подскачаше при всяка получена или излъчена порция енергия.