Дъглас Адамс - Сбогом и благодаря за рибата

Изтръска калта от обувките си и се върна вътре. В купчината боклук имаше и няколко съществени писма — някакви документи от Съвета отпреди три години, отнасящи се до предложеното разрушаване на къщата му и някакви други писма, относно започването на проучване на общественото мнение по въпроса за цялостния проект за магистрала в областта. Имаше и старо писмо от Грийнпийс — екологичната организация, на която той от време навреме сътрудничеше — в което го молеха да подпомогне програмата им за освобождаване на делфините и някои породи хищни китове от плен, както и няколко картички от приятели, в които те смътно намекваха, че напоследък въобще не им се е обаждал.

Събра тези писма и ги постави в картонена папка с надпис: «Неща за вършене». Тъй като тази сутрин се чувстваше преизпълнен с енергия и много подвижен, дори добави: «Спешно!»

Извади от пластмасовата чанта пешкира и няколко други дреболии, които бе придобил в Мегамаркета на Порт Браста. Надписът отстрани представляваше умна и сложна игрословица на езика на Кентавър и като такава, тя бе напълно неразбираема на всеки друг език и напълно ненужна за безмитен магазин при един космодрум. На чантата имаше и дупка и затова той я изхвърли.

Внезапно го прониза болката, че още нещо трябва да е изпаднало в малкия космически кораб, който го докара до земята, като любезно се отклони от маршрута си, за да го остави на шосе А303. Беше загубил очукания си и износен от пътуване в космоса екземпляр на «Пътеводителя на галактическия стопаджия» .

Е добре, каза си той, този път наистина няма да ми трябва повече.

Трябваше да проведе няколко телефонни разговора.

Беше решил как да се справи с кашата от противоречия, възникнали поради завръщането му, а именно, щеше нахално да ги пренебрегне.

Обади се в Би Би Си и помоли да го свържат с шефа на отдела му.

— Ей, здрасти, Артър Дент се обажда. Слушай, съжалявам, че не съм бил на работа от шест месеца, но това е, защото полудях.

— О, не се притеснявай. Помислих си, че нещо такова е станало. Тук непрекъснато се случват такива неща. Кога да те очакваме?

— Кога таралежите се събуждат от зимен сън?

— Някъде през пролетта, ако не се лъжа.

— Ще дойда малко след това.

— Добре.

Прелисти «Жълтите страници» и направи списък от телефонни номера, на които да опита.

— Добър ден. Болница «Старите брястове» ли е? Да, обаждам се, за да попитам, дали е възможно да поговоря с Фенелла, ъ-ъ-ъ… Фенелла… Боже мой, колко съм глупав, някой ден ще забравя и собственото си име, ъ-ъ-ъ, Фенелла, не е ли нелепо, наистина? Ваш пациент, с тъмна коса, дошла е снощи…

— Боя се, че нямаме пациенти на име Фенела.

— А, така ли, вижте, разбира се имах предвид Фиона, просто й викаме Фен…

— Съжалявам, дочуване.

Клик.

Шестте разговора в тази насока започнаха да вземат своя дял от енергичния му, динамичен оптимизъм, поради което реши, че преди той да го напусне изцяло, ще е по-добре да отиде с остатъка в кръчмата и малко да попарадира с него.

Имаше блестяща идея, как с един удар да обясни всички необясними чудатости около себе си и с подсвиркване отвори вратата, която толкова го бе измъчвала предната вечер.

— Артър!!!!

Той се ухили весело на изцъклените очи, вперени в него откъм всички ъгли на кръчмата и им каза колко чудесно си е прекарал в южна Калифорния.

Прие да го почерпят още една халба и отпи от нея.

— Разбира се, също така имах и персонален алхимик.

— Какво?

Ставаше глупав и го знаеше. «Егзюберанс», «Хол» и «Удхаус-битър» е смес, с която трябва да си предпазлив, но първият й ефект е, че премахва предпазливостта ти към каквото и да било и моментът, в който Артър би трябвало да спре и да не обяснява повече, всъщност се превърна в момент, в който започна да си измисля.

— О, да! — настоя с щастлива стъклена усмивка. — Затова отслабнах толкова много.

— Какво? — попита публиката.

— О, да — повтори той. — Калифорнийците са преоткрили алхимията. О, да.

Усмихна се отново.

— Само че — каза той — сега, в много по-полезна форма, отколкото… — той направи малка дълбокомислена пауза, за да може граматиката отново да се посъбере в главата му — отколкото древните са я практикували. Или най-малкото — добави той — не са успявали да я практикуват. Не са постигнали нищо, знаете, Нострадамус и другите подобни. Не са могли да се справят.

— Нострадамус? — каза един от публиката.

— Не мисля, че е бил алхимик — добави друг.