Клайв Баркър - Кървави книги (Том 2)

Старецът нямаше какво повече да повърне и вече не се чувстваше застрашен. Все пак беше краят на века, би трябвало да очаква всичко. Дори да бъде приветстван като приятел на приятел от обръснатия звяр, който се извисяваше пред него. Знаеше, че маймуната няма да го нарани. Навярно Филип му беше разказал за съвместния им живот и се беше погрижил съществото да обикне Катрин и Луис така, както бе обичало собствения си господар.

— Луис — каза отново звярът и махна към жената (която вече седеше с разтворени крака на леглото), предлагайки му да се позабавлява с нея.

Старецът поклати глава.

Това е то краят, отчасти измислица, отчасти факт.

Беше се стигнало дотам: гола маймуна да му предлага жена. Това беше последната, финалната глава на измислената от неговия прачичо история. От любов към убийство и пак към любов. Любовта на една маймуна към един човек. Луис я беше предизвикал с мечтите си за измислени герои. Беше изкушил Филип да превърне в реалност историите от изгубената им младост. Трябваше да търси вината в себе си. Не в тази бедна маймуна с превзета походка, изгубена между джунглата и фондовата борса; не във Филип, който бе искал да остане млад завинаги; и със сигурност не в Катрин, която след тази нощ щеше да бъде съвсем самотна. Трябваше да я търси в себе си. Това беше неговото престъпление, неговата вина и неговото наказание.

Краката му донякъде си бяха възвърнали чувствителността, затова тръгна със залитане към вратата.

— Няма ли да останеш? — попита червенокосата.

— Тази твар… — Луис не можа да се насили да изрече името на животното.

— Имаш предвид Филип?

— Не се казва Филип. Дори не е човек.

— Както кажеш — рече жената и сви рамене.

Маймуната проговори зад гърба на стареца, като произнесе името му за трети път. Но то не прозвуча като грухтене, този път маймунското небце наподоби интонацията на Филип със смущаваща точност, по-добре и от най-способните папагали. Беше гласът на Филип, едно към едно.

— Луис — каза тя.

Не умоляващо. Не заповедно. А като обръщение заради удоволствието от самото обръщение към някой равен.

Няколко случайни минувачи видяха как старецът се покатери върху парапета на моста „Карусел“ и се спряха да видят скока, но никой не направи опит да го предотврати. Луис се изправи и след миг на колебание се хвърли в буйната, разпенена ледена вода.

Един-двама души отидоха до другия парапет на моста, за да видят дали течението го е хванало: така се оказа. Луис се издигна на повърхността с посиняло и безизразно като на бебе лице, после коварен водовъртеж го сграбчи за краката и го потопи отново. Гъстата вода се затвори над главата му и продължи да се пени.

— Кой беше този? — попита някой.

— Кой знае.

Беше ясен ден; до обяд последният зимен сняг щеше да започне да се топи. Над базиликата „Сакре Кьор“ прелетяха развълнувани от неочакваното слънце птици. Париж започна да се съблича за пролетта, девствено белите дрехи на града бяха прекалено парцаливи, за да остане дълго с тях.

В средата на сутринта, хванати под ръка, млада червенокоса жена и едър грозен мъж се приближиха с лениви крачки до стъпалата на „Сакре Кьор“. Слънцето ги благославяше. Камбаните биеха.

Нов ден.

Джордж Бъркли (1685-1753), английски философ от ирландски произход, един от видните представители на класическия идеализъм. — Б. пр.

Джереми Бентам (1748-1832), английски философ, родоначалник на утилитаризма. — Б. пр.

Митично крилато влечуго, което може да вкаменява и убива с поглед и дъх. — Б. пр.

Подобни колани използват любителите на еротични игри (т. нар. BDSM), при които единият партньор връзва другия, за да го подчини/унижи. — Б. пр.

От англ. quake — треса се, quail — треперя от страх, quarrel — карам се. — Б. пр.

Столицата на ада в поемата „Изгубеният рай“ на Джон Милтън. Днес названието се употребява като синоним на преизподня. — Б. пр.

Поемата „Кублай хан“, Самюъл Тейлър Колридж. — Б. пр.

Псалом 23. — Б. пр.

Предан слуга, доверено лице, момче за всичко. — Б. пр.

В окултизма левият път олицетворява черната магия и Дявола. — Б. пр.

Женски вампир или демон, който се храни с кръв (мит.) — Б. пр.

Зъл дух, който приема женски облик, съвкупява се с мъжете по време на сън и се храни със сексуалната енергия, отделяна по време на акта (мит.) — Б. пр.